Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на "О”ЕООД против решение № 1316/27.07.2011 г., постановено по адм. д. 2054/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2601001776 от 12.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив –офис Хасково, потвърден с Решение № 670/01.09.2010 г. на зам. директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”- Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД”ОУИ”) и са присъдени разноски.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на становището и искането си касаторът излага в касационната жалба и претендира разноски.

Ответникът директор на Дирекция "О"ООД против РА № 2601001776 от 12.07.2010 г., потвърден с Решение № 670/01.09.2010 г. на зам. директора на Д”ОУИ”, с който са установени допълнителни задължения за на корпоративен данък и дължими лихви както следва: за 2005г. главница в размер на 7461, 16 лв. и лихва в размер от 5368, 94 лв., за 2006г.- главница в размер на 4297, 10 лв. и лихви в размер на 2371, 43 лв.

Административният съд е приел, че оспореният пред него РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, защото от събраните доказателства се установява наличието на обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2

от ДОПК – налице са данни за укрити приходи. Съдът е посочил всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и допълнително събраните по време на съдебното производство, но не е установил...