Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по касационна жалба на “БРИЗ – 95” ООД – със седалище в гр. С., подадена чрез адв. Св. Каменов от АК – Габрово против решение № 113/19.08.2008 г. на Административен съд В. Т., (АДмС В. Търново), осми състав, постановено по адм. д. № 120 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 520/19.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Г. и в полза на дирекция „ОУИ” – гр. В. Търново е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 196 лева. От съдържанието на жалбата могат да се извлекат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон (чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС, отм. но в приложимата за периода редакция), съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Последните се изразяват в необсъждане на основното оплакване от жалбата за начисляване на данъка съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС отм. . За закъснялото начисляване на данъка пък разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗДДС отм. предвижда административнонаказателна отговорност на регистрираното лице. Поради това санкцията за късното начисляване не може да представлява отказ за приспадане правото на данъчен кредит. Касаторът претендира чрез адв.. Ц. отмяна на първоинстанционното решение и присъждането на разноски, направени пред двете инстанции.

Срещу касационната жалба е подаден отговор от юрисконсулт Я. Г., процесуален представител на директора на дирекция „ОУИ” – гр. В. Търново, в който се сочи че обжалваното решение е правилно защото не е доказано начисляването на ДДС и заплащане на данъка по съответната сметка на доставчика. Подробни доводи във връзка с касационната жалба са изложени в отговора. Ответникът е пледирал чрез гл. юрисконсулт С. Р. за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 196 лв. за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в съдебно заседание, включително в следствие недоказване на обстоятелството, че данъка е отразен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета.

Върховният административен съд, състав на І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е основателна. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В производството по адм. д. № 120/08 г. АДмС – В. Търново е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на РА № 520/19.11.2007 г. издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Габрово, в частта потвърдена с решение № 38/18.01.2007 г. на директора на дирекция „ОУИ” – гр. В. Търново относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 2 600 лева по фактура № 1576/01.06.2005 г., издадена от ЗППК „Росица” – със седалище в гр. С., с предмет на доставката „краварник”. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. . На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, приключила с ПИНП от който е видно, че в указания срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Приходният орган е констатирал, че фактурата не е отразена в дневниците за продажби и в справките – декларации по ЗДДС за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2005 г., данъкът не е платен по „ДДС – сметка” на доставчика. Директорът на Д „ОУИ” – В. Търново е добавил като основание за отказ чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС отм. . По време на административното обжалване са събрани допълнително доказателства, установяващи че фактура № 1576 е включена в дневника за продажби и справка – декларация за м. 11. 2005 година. При така установената фактическа обстановка административният съд е направил извод, че процесната фактура е включена в регистрите по чл. 104, ал. 1 от ЗДДС отм. за м. 11, като съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. е необходимо и отразяването му в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета. В съдебното решение е прието, че поради неначисляване на данъка в срока по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС отм. законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит, още повече че не е доказано заплащането на данъка по „ДДС – сметката” на доставчика.

Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Това е така, защото в жалбата до административния съд дружеството е твърдяло чрез пълномощника си, че начисленият по данъчната фактура ДДС е отразен като задължение към бюджета в справката – декларация за данъчен период м. 11.2005 година. В тази връзка още с жалбата е направено доказателствено искане за допускане изслушването на съдебно – икономическа експертиза (СИЕ), която да извърши проверка на счетоводната документация на доставчика, като отговори на въпросите посочени в жалбата, включително дали е водено редовно счетоводство. С протоколно определение от 20.03.2008 г. съдът е отхвърлил искането за допускане на СИЕ и по този начин делото е останало неизяснено по отношение на обстоятелствата дали данъка е отразен като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика, платен ли е по съответната сметка на ЗППК. Последното обстоятелство се явява спорно с оглед направеното в касационната жалба оплакване, че данъкът е внесен. Според настоящия касационен състав основание за непризнаване на данъчния кредит би било липсата на начисляване на данъка, (ако не е заплатен по "ДДС - сметка"), но не и късното му начисляване. При новото разглеждане следва да бъдат изяснени релевантните за спора факти, посочени по – горе, като за целта се допусне изслушването на СИЕ, чието заключение да се прецени в съвкупност с приложените на л. 425 и л. 426 от делото писмени доказателства. В рамките на производство по новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе по направените разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на І А отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло

решение № 113/19.08.2008 г. на Административен съд В. Т., осми състав, постановено по адм. д. № 120 по описа за 2008 г. на този съд. ВРЪЩА

делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. М. М.М.