Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г. от гр. П., против Решение № 1582/10.07.2013 г., постановено по а. д. № 3270/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив (АСПв).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, състав на АСПв е отхвърлил като неоснователна жалбата на Георгиев против Заповед рег. № з-5565/12.09.2012 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив (ОДМВР).

Недоволен, Георгиев обжалва решението. Счита същото за неправилно като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводстветните правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната му жалба и се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед на директора на ОДМВР. Претендира заплащане на направените от него разноски по делото в двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на ОДМВР, чрез писмения „Отговор” на процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСПв. Тя не се оспорва от касатора, въпреки декларирания довод за необоснованост на решението. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна като цяло.

Както се посочи, доводът за необоснованост на решението е деклариран, но неконкретизиран и необоснован. При липса на конкретност по въпроса кой точно фактически извод на АСПв, на кое събрано по делото доказателство противоречи, ВАС не е в състояние да разгледа довода и да се произнесе по него....