Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на А. Д. К., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Б. Х., против решение № 1593 от 12 декември 2016 г., постановено по в. гр. д. № 1385/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която е отменено решение № 1193 от 25 март 2016 г., постановено по гр. д. № 8745/2015 г. по описа на районния съд в [населено място] за осъждането на Д. А. Н. с адрес в [населено място], да заплати на К. сумата в размер на 2000 лева, представляващи разликата над 6000 лева до сумата от 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на средна телесна повреда – счупване на дясна ключица с разместване на фрагменти към външния полюс, както и законната лихва от предявяването на иска, ведно с лихвата за забава от датата на увреждането за сумата от 610, 94 лева, представляваща разликата над 1832, 79 лева до 2443, 72 лева, до датата на предявяването на иска, и вместо него искът на К. против Н. е отхвърлен за сумата 2000 лева като разлика над 6000 лева до 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на средната телесна повреда, и законната лихва върху сумата от предявяване на иска, и за сумата 610, 94 лева лихва за забава от датата на увреждането до предявяването на иска, представляваща разликата над 1832, 79 лева до 2443, 72 лева, и е потвърдено същото първоинстанционно решение в частта му, с която е отхвърлен искът на К. против Н. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на средна телесна повреда за сумата над 6000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и лихвата за забава от датата на увреждането до предявяването на иска за сумата над 2443, 72 лева до предявения размер от 4581, 89 лева, както и в частта, с която К. е осъдена да заплати на Н. сумата от 946, 23 лева разноски за въззивното производство.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 863 от 29.11.2017 г., за да се даде отговор на въпроса по приложението на принципа на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД – кои критерии са от значение за размера на обезщетението, за да се прецени твърдението за противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с постановките на ППВС № 4/1968 г. и разрешенията, дадени от касационния съд в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 40 по т. д. № 188/2015 г., І т. о., и решение № 99 по т. д. № 44/2012 г., ІІ т. о.

В обжалваното решение съдът, за да определи справедлив размер на обезщетението, е взел предвид нанесеното на касаторката увреждане по вид, характер и последици за здравословното състояние, както и създадения телесен дефект, начина на нанасяне на увреждането, болките, изпитаните затруднения в ежедневието и въздействието на счупването върху професионалния живот на ищцата, необходимия за възстановяването период. Според постановките на ППВС № 4/1968 г., т. ІІ, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Напълно споделяно в практиката на ВС и ВКС е установеното разбиране, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението – например характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Посочването не е изчерпателно, тъй като ВС подчертава, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Соченият принцип е доразвит и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Така в решение № 40 по т. д. № 188/2015 г., І т. о., се приема, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, а в решение № 99 по т. д. № 44/2012 г., ІІ т. о., ВКС, възприемайки същата изходна позиция, допълва, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.

В случая съдът е взел предвид при условията на чл. 300 ГПК с оглед споразумението по нохд № 6708/2012 г. по описа на районния съд в [населено място], че с извършеното от ответника деяние е причинена на касаторката средна телесна повреда, изразила се в счупване на дясна ключица, което е определило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около два и половина – три месеца, начинът на нанасяне на увредата – чрез удар с ръка в областта на дясното рамо, установените със свидетелски показания, документи и експертиза болки и затруднения в движенията на цялото тяло, получен козметичен дефект в резултат на срастване на костните фрагменти, неудобства в ежедневието заради необходимостта да се обслужва с една ръка, притесненията от невъзможността да ходи на работа и да упражнява професията си в продължение на около два месеца. Тъй като искът е доказан в своето основание, горните обстоятелства са мотивирали съда да определи като справедлив паричен еквивалент на претърпените болки и страдания сумата от 6000 лева, като определеното от първата инстанция обезщетение е намалено с 2000 лева.

К. съд приема, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, които не са разгледани в контекста на цялостното увреждане на ищцата, както и последиците от нанесеното увреждане. Доказани са причинените физически страдания и претърпените физически и психически болки. Не е съобразено, че в резултат на увреждането се усеща болка в съответния крайник при промяна на времето, че от козметичния дефект, възникнал при срастването на костните фрагменти, макар да не ограничава функцията на крайника, дори и да се предприеме отстраняване на костното наслагване, отново ще остане дефект от оперативната намеса. Освен това е установено, че, предвид историята на влошените от дълго време отношения между страните, касаторката изпитва боязън от срещите си с ответника, с когото са съседи, и страх от нова агресия. Необходимо е да се вземе предвид и липсата на критичност у ответника за действията му във връзка с нанесеното увреждане, аргумент за което се черпи от подадената от ответника против касаторката частна тъжба, образувано е нчхд № 6944/2012 г. по описа на районния съд в [населено място], по което касаторката е призната за невиновна в това, че на 21 юли 2012 г. в [населено място] публично да е казала нещо унизително за честта и достойнството на ответника в негово присъствие, а именно да го е нарекла „простак, идиот, олигофрен”, и тя е оправдана по обвинението по чл. 148, ал. 1 т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 НК, и е отхвърлен като неоснователен предявеният от ответника граждански иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева (присъдата е изцяло потвърдена с решение № 335 по внчхд № 1298/2013 г. по описа на окръжния съд в [населено място]). Тези безспорно доказани по делото факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че съдът не е приложил последователно посочената по-горе задължителна съдебна практика относно критерия „справедливост” при определяне на адекватен размер на обезщетението, и така е присъдил занижен размер на дължимото обезщетение. За справедливо, предвид установените обстоятелства, следва да се приеме обезщетение от 10000 лева, като въззивното решение следва да се отмени в отхвърлителната му част и допълнително към определения от въззивния съд размер на обезщетението от 6000 лева, се присъдят още 4000 лева, а в останалата част за разликата над 10000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева решението следва да бъде оставено в сила. Дължимата лихва от датата на деликта до предявяването на иска е в размер на 3054, 63 лева, или допълнително на касаторката са дължими 1221, 84 лева.

Неоснователно се твърди, че въззивният съд неправилно е присъдил разноски на ответника съразмерно на отхвърлената част от иска на касаторката. Според касаторката, след като наказателното производство спрямо ответника е приключило със споразумение между него и прокуратурата, пострадалата не е имала процесуална възможност да предяви граждански иск, който да бъде приет за разглеждане в наказателния процес и така да се постигне по-бързо обезщетяване на вредите и да се избегне присъждане на разноски в полза на подсъдимия съобразно отхвърлената част от иска. Твърди се, че практиката за присъждане на разноски в полза на ответника по граждански иск за вреди от престъпление е формирана преди въвеждането в НПК на института на споразумението, което преклудира възможността за разглеждане на гражданския иск в наказателното производство, поради което тя следва да бъде преразгледана.

Съгласно чл. 16, т. 1 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламенти на Съвета от 25.12.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, държавите членки създават съответния ред в хода на наказателното производство жертвите да имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен ако в съответното национално право не се предвижда това решение да бъде постановено в друго производство. Сочените изисквания още преди приемането на директивата се реализират с института на гражданския иск в наказателния процес – Глава осма, Раздел ІV НПК, при който пострадалият има право да потърси обезщетение на вредите от съда, разглеждащ наказателното обвинение. Обвързаността на гражданския иск с наказателния процес обаче не е абсолютна и задължителна, доколкото неговото предявяване срещу лицето, спрямо което е повдигнато обвинение с внесения прокурорски акт за извършено престъпление, е само процесуална възможност в съдебната фаза на производството и не е конститутивен елемент за съществуването му (така според ТР № 1 по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК, ВКС). Решение за обезщетяване на вредите, произтекли от престъпление, в националния правен ред може да се предяви и с иск пред гражданския съд по реда на чл. 45 ГПК, поради което изискванията на правото на ЕС не са нарушени.

Макар да е вярно, че според чл. 381 НПК се допуска делото да се приключи със споразумение след приключване на разследването, като при одобряването му от съда съдебно разглеждане на делото по общия ред не се провежда (и така пострадалият е възпрепятстван да предяви иск за претърпени от него вреди), изрично чл. 382, ал. 10 НПК разпорежда определението на съда за одобряване на споразумението да се съобщи на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд. Така балансът между защитения обществен интерес от ускоряване на наказателното производство и налагането на справедливо наказание от една страна, и правата на пострадалия или неговите наследници от друга, е постигнат. Разглеждането на иск за обезщетяване на вреди по чл. 45 ЗЗД от гражданския съд се осъществява при спазване на общите изисквания за исковото производство, измежду които и тези за разноските по чл. 78 ГПК. Тъй като предявяването на граждански иск в наказателния процес е само възможност за пострадалия или наследниците му, неоправдана е тезата, че пострадалите от престъпления, за които тази възможност е налице, са облагодетелствани в сравнение с пострадалите, които поради създадените особени правила (например приключване на делото със споразумение след приключване на разследването) не могат да предявят правата си в наказателния процес и така да не бъдат обременявани с разноски, дължими по общия ред пред гражданския съд.

По исканията на двете страни за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 и т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 2 на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на процесуалния представител на касаторката се дължат от ответника 408 лева, а на процесуалния представител на ответника се дължат от касаторката 509, 95 лева. Ответникът дължи държавна такса за уважената част от исковете в размер на 208, 88 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1593 от 12 декември 2016 г., постановено по в. гр. д. № 1385/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която е отменено решение № 1193 от 25 март 2016 г., постановено по гр. д. № 8745/2015 г. по описа на районния съд в [населено място] за осъждането на Д. А. Н. с адрес в [населено място], да заплати на А. Д. К., с адрес в [населено място], сумата в размер на 2000 лева, представляващи разликата над 6000 лева до сумата от 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на средна телесна повреда – счупване на дясна ключица с разместване на фрагменти към външния полюс, както и законната лихва от предявяването на иска, ведно с лихвата за забава от датата на увреждането за сумата от 610, 94 лева, представляваща разликата над 1832, 79 лева до 2443, 72 лева, до датата на предявяването на иска, и вместо него искът на К. против Н. е отхвърлен за сумата 2000 лева като разлика над 6000 лева до 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на средната телесна повреда, и законната лихва върху сумата от предявяване на иска, и за сумата 610, 94 лева лихва за забава от датата на увреждането до предявяването на иска, представляваща разликата над 1832, 79 лева до 2443, 72 лева, и в частта му, с която е потвърдено същото първоинстанционно решение за отхвърляне иска на К. против Н. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на средна телесна повреда за сумата над 6000 лева до сумата от 10000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и лихвата за забава от датата на увреждането до предявяването на иска за сумата над 2443, 72 лева до сумата от 3054, 63 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д. А. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на А. Д. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 4000, 00 (четири хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на средна телесна повреда – счупване на дясна ключица с разместване на фрагменти към външния полюс, ведно със законната лихва от 20.07.2015 г., и законната лихва от 1221, 84 (хиляда двеста двадесет и едно цяло и осемдесет и четири стотни) лева върху главницата за периода 21.07.2012 г. до 20.07.2015 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1593 от 12 декември 2016 г., постановено по в. гр. д. № 1385/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в останалите му обжалвани части.

ОСЪЖДА Д. А. Н., с посочени данни, да заплати на адв. Б. М. Х. сумата от 408, 00 (четиристотин и осем) лева адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОСЪЖДА А. Д. К., с посочени данни, да заплати на адв. П. В. Д. сумата от 509, 95 (петстотин и девет цяло и деветдесет и пет стотни) лева адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОСЪЖДА Д. А. Н., с посочени данни, да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса от 208, 88 (двеста и осем цяло и осемдесет и осем стотни) лева съразмерно на уважената част от исковете.

ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: