№ 2604

[населено място], 10.10.2024 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. ч. т.д. № 680 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК.

С определение № 10001 от 17.01.2024г. по в. гр. д. № 3253/2018г. на Апелативен съд – София, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е отказано да бъде изменено постановеното по делото решение № 10018 от 01.06.2023г. в частта на разноските, като на С. С. С. се присъдят направените разноски за платена такса и адвокатско възнаграждение в производството пред Областен съд – Никозия във връзка с издаването на разрешение за продължаване на исковото производство по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).

С частна жалба вх. № 3114 от 06.02.2024г. С. С. С. оспорва отказа за присъждане на разноските. Неправилно въззивният съд е приел, че разноските са направени пред друг съд и могат да бъдат присъдени от съда в Никозия. Този съд не може да присъжда такива разноски, тъй като не е известно какъв ще е изходът на делото. На отделно основание законът в Р. К. не съдържа разпоредба, която да позволява претендирането на тези разноски в производството по възобновяване. Тези разноски подлежат на присъждане в рамките на основното дело. Съдът по несъстоятелността е посочил колко разходи за държавни такси и връчване на книжа са направени, но те не са присъдени, защото следва да бъдат присъдени от българския съд. Жалбоподателят не е водил самоинициативно производството по възобновяване на делото, а е получил изрични указания от страна на въззивния съд да го направи.

Жалбоподателят иска обжалваното определение да бъде отменено и направените разноски – присъдени.

„Застрахователна компания О. Л. , частно дружество с ограничена отговорност с регистрация в Р. К. чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, не е дало отговор на жалбата.

Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК.

За да се произнесе по същество на жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:

С решение № 10018 от 01.06.2023г. по в. гр. д. № 3253/2023г. на Апелативен съд – София е отменено решение от 08.12.2017г. по гр. д. № 317/2016г. на Софийски градски съд за осъждане на „Застрахователна компания О. Л. , чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, да заплати на С. С. С. сума за разликата от 84 000 лева до 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. С. С., неин син, настъпила на 22.06.2014г., със законната лихва от 22.06.2014г. до окончателното плащане, и искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) в тази част е отхвърлен. С решението е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лева, със законната лихва, както и за уважаване на иска над размера от 60 000 лева до 84 000 лева. От застрахователното дружество е било обжалвано решението на Софийски градски съд над размера на присъденото обезщетение от 60 000 лева (до този размер първоинстанционното решение е влязло в сила), а от С. С. С. – за отхвърлената част от иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) над присъдения размер от 100 000 лева до претендираните 200 000 лева.

В хода на съдебното производство срещу ответното застрахователно дружество е било открито производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност (несъстоятелност) и дружеството - обявено в несъстоятелност с акт на Областен съд на Никозия, Кипър, по номер на дело 656/2018г. Вземането на С. С. С. по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) не е било включено в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания. Въззивното решение е било постановено след издадена заповед и дадено разрешение от съдия при Областен съд – Никозия от 31.10.2022г. за възобновяване и продължаване на исковото производство с предявеното срещу застрахователя вземане. Заповедта е била издадена съгласно изискванията на кипърското корпоративно право (чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО на Парламента и на Съвета от 25.11.2009г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ)). Също със заповедта е било наредено и е дадено право на 513 евро разходи и 32 разходи за връчване.

С оглед процесуалните действия пред Областен съд – Никозия С. С. С. е поискала от въззивния съд да присъди с решението си разноските за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съда в Р. К. за получаване на разрешение за продължаване на производството пред българския съд – 1 400 евро, за което е бил представен договор за правна помощ. Поискани са били и 513 евро разноски за платена такса, посочени в заповедта на съда в Кипър.

С въззивното решение от 01.06.2023г. тези претендирани разноски не са били присъдени, без отказът да е мотивиран.

С молба от 12.06.2023г. С. С. С. е поискала изменение на решението в частта на разноските - разноските, направени по повод издаденото от Областен съд – Никозия разрешение да се присъдят съответно на отхвърлената част от жалбата на застрахователното дружество.

Дружеството не е дало отговор по молбата по чл. 248 от ГПК.

С обжалваното по настоящото дело определение № 10001 от 17.01.2024г. съставът на Апелативен съд – София е отказал присъждането на такива разноски поради това, че те не са направени във въззивното, а в друго производство, където могат да бъдат претендирани.

При тези установени обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат събрани доказателства за установяване съдържанието на правото на Р. К. и по-специално: дали в производството по издаване на заповед (разрешение) от съдия за възобновяване и продължаване на исково производство, в което е предявено вземане на кредитор срещу застраховател, обявен в несъстоятелност, се присъждат разноските за държавна такса и адвокат, които са направени във връзка с издадената заповед (разрешение) и ако се присъждат – при какви условия; могат ли да бъдат присъдени такива разноски на кредитора изобщо в производството по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност (несъстоятелност), открито срещу застрахователя в Р. К. както и ако тези разноски бъдат присъдени във възобновеното след разрешението исково производство (в Р. Б. , подлежат ли те на събиране (удовлетворяване) в производството по несъстоятелност.

Установяването на съдържанието на чуждото право е необходимо поради решаващия мотив на въззивния съд, обосновал отказа за присъждане на разноски на жалбоподателя – че тези разноски е следвало да се претендират пред Областен съд – Никозия по дело 656/2018г. От въззивния съд не са събрани доказателства относно съдържанието на кипърското право. Такава възможност жалбоподателят изрично оспорва, като също се позовава на правото на Р. К. но без да сочи и представя доказателства за съдържанието на това право.

Данните за съдържанието на чуждото право следва да се съберат служебно от настоящия съдебен състав по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, страни по която са и Р. Б. и Р. К. (чл. 43, ал. 1 от КМЧП).

Следва да се даде възможност на страните също да направят своите установявания (чл. 43, ал. 2 от КМЧП).

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА се изготви заявка за правна информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, с която да се изиска следната информация:

1. Присъждат ли се и при какви условия от съда в Р. К. разноски за държавна такса и адвокат, които са направени в производство по издаване на заповед (разрешение) за възобновяване и продължаване на исково производство, в което е предявено вземане на кредитор срещу застраховател, обявен в несъстоятелност?

2. Могат ли да бъдат присъдени такива разноски изобщо в производството по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност (несъстоятелност), открито срещу застраховател в Р. К. който е обявен в несъстоятелност?

3. Ако такива разноски бъдат присъдени във възобновеното след разрешението исково производство (образувано в Р. Б. , биха ли били разноските събрани в производството по несъстоятелност срещу застрахователя?

При изготвяне на заявката да се посочи, че информацията е необходима поради висящо исково производство в Р. Б. между С. С. С., кредитор, и „Застрахователна компания О. Л. , частно дружество с ограничена отговорност с регистрация в Р. К. за възобновяването на което е била издадена заповед (разрешение) на Областен съд на Никозия, Кипър, по номер на дело 656/2018г. Със заповедта е било наредено и е дадено право на разходи за платена такса. С. С. С. иска от българския съд присъждане на тези разходи в исковото производство, както и допълнително разноски за адвокат, направени в производството по издаване на заповедта.

Към заявката да се приложи препис от заповедта на Областен съд на Никозия, Кипър, намираща се в оригинал на гръцки език на стр. 95 от въззивното производство.

Необходимите за заявката преводи на гръцки език да бъдат извършени за сметка на бюджета на съда, тъй като С. С. С. е освободена от заплащане такси и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение, като им се укаже възможността да представят доказателства за съдържанието на чуждото право в едномесечен срок.

При получаване на правна информация от Р. К. на страните ще бъде дадена допълнителна възможност за становище.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:1.

2.