ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№169

гр. София, 28.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

КРАСИМИР ВЛАХОВ

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 4309 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] против Решение № 258/ 26.06.2017 г. по в. гр. д. № 479/2016 г. на Софийския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 252/ 19.10.2015 г. по гр. д. № 380/2012 г. на Районен съд – [населено място], с което е отхвърлен предявеният от Националния статистически институт, като процесуален субституент на държавата, против [община] положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вместо което е прието за установено по отношение на ответника, че държавата е собственик на следния недвижим имот: залесена горска площ от Държавен горски фонд, находяща се в землището на [населено място], к. к. „Б.”, с площ от около 2 000 кв. м., част от отдели 23-а и 104-а, в района на Горско стопанство Б., с проектен идентификатор 65231.918.307 с проектна площ от 2 127 кв. м. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е недопустимо, евентуално - неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че произнасянето на въззивния съд...