О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София, 27.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2366/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 401 от 21.02.2017 г., постановено по в. гр. д. № 4193/2015 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 1103 от 08.07.2015 г. по гр. д. № 4144/2013 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ сумата 41 667.84 лв. - обезщетение за имуществени вреди от некачествено извършени СМР в апартамент № 90 и покрита тераса над него, находящи се на шести и седми етаж в сграда на ул. „Д-р Л. Р.” № 6 в [населено място], ведно със законната лихва от 14.05.2013 г. до окончателното плащане и разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е частично недопустимо, тъй като с него е присъдено обезщетение за СМР, които нямат характер на работи за отстраняване на дефекти в строителството, а водят до увеличаване стойността на имота, до промяна в обзавеждането, до осигуряване на материали за текуща поддръжка на имота и са извън обхвата на гаранционната отговорност по чл. 163, ал. 3 ЗУТ. Навеждат се оплаквания, че решението е постановено по нередовна искова молба, в която не са индивидуализирани констатираните...