Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).
Образувано е по касационна жалба на „Х. Б.” ООД – със седалище в гр. П., подадена чрез адв. В. Т. против решение № 267/21.08.2008 г. на Административен съд – В. Т. (АдмС – В. Търново), Трети състав, постановено по адм. д. № 930 по описа за 2007 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0400576/01.10.2007 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново в частта, потвърдена с решение № 832/07.12.2007 г. на директора на дирекция „ОУИ” – В. Търново и в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 564 лева. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че Административният съд – В. Търново е постановил решението си в противоречие с представените по делото доказателства и с приетото заключение по съдебно – икономическа експертиза (СИЕ). По отношение реалността на разходите са представени договор за продажба от 01.01.2006 г., сключен между „Х. Б.” ООД (купувач) и „Универсум 2002” ЕООД (продавач); приемателни протоколи с № 4658/12.04.06 г., № 4678/18.04.06 г., № 4669/13.04.06 г., № 4712/05.05.06 г., № 4690/26.04.06 г., № 4715/08.05.06 г., № 4705/29.04.06 г., № 4685/21.04.06 г.; счетоводни регистри на „Универсум 2002” ЕООД; фактури за транспорт на царевица; банкови бордера за плащане, направено по банков път; извлечения от счетоводството на жалбоподателя; декларация по чл. 51 от ЗКПО (отм., но в приложимата за периода редакция); искания за изписване на суровини; заключение по СИЕ. Сделката между двете дружества е реално извършена и коректно осчетоводена. В нарушение на чл. 188 от ГПК отм. съдът не обсъдил всички доводи на представителя на дружеството по отношение твърдяната незаконосъобразност на РА. Фактическото предаване на стоките е доказано чрез 8 броя приемателни протоколи. По повод кадровата и техническа обезпеченост на „Универсум 2002” административният съд не преценил правилно удостоверението от 31.03.2006 г., издадено от Националната служба по зърното и фуражите при МЗГ. Освен това елиминирането на съпоставимите разходи в процесното производство, водело до облагане с пряк подоходен данък само на чистата сума на приходите, отчетени от продажба на продукция. Щом е отказано признаването на счетоводни разходи, то приходните органи следвало да намалят и съпоставимите приходи, съгласно принципа, регламентиран в чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството. Касаторът се позовава на решение № 1091/22.10.2008 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 6307/08 година, спорът по което е бил свързан с реалността на доставките на царевица между „Х. Б.” ООД и „Универсум 2002” ЕООД през 2006 година. Отделните оплаквания на дружеството са конкретизирани в подробната касационна жалба. Пълномощникът на „Х. Б.” ООД претендира отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на съответната част от РА и присъждането на разноски.
Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „ОУИ” – В. Търново при ЦУ на НАП, я е оспорил чрез доводи изложени от юрисконсулт Кр. Стефанова - Маринова в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Русева. В отговора се сочи, че административният съд е постановил решението си след обсъждане на всички доказателства, като наличието на фактури не доказва наличието на реално извършена сделка. Счетоводните документи са отделни извадки, а приемо – предавателните документи и кантарните бележки не са достоверни документи, защото са представени по – късно и са без съответната дата. Договорът от 01.01.2006 г. обективира само постигнатото съгласие, но не доказва реалното изпълнение по сделката. Не са доказани също така произхода на стоката и констатациите от РА не са опровергани по време на съдебното производство. Останалите възражения са уточнени в писмения отговор. Ответникът е пледирал чрез юрисконсулт Русева за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по повод производството пред ВАС, І А отделение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
В производството по адм. д. № 930/07 г. административният съд е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на РА № 0400576/01.10.2007 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново в частта, потвърдена с решение № 832/07.12.2007 г. на директора на дирекция „ОУИ” – В. Търново. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е установил следното: С РА е увеличен финансовия резултат за 2006 г. на „Х. Б.” ООД – със седалище в гр. П. със сумата в размер на 61 244, 95 лева, тъй като дружеството е извършило заплащане за отчетния период на възнаграждения по сделки, сключени с „Универсум 2002” ЕООД, без те да са реално осъществени. Това е квалифицирано от приходния орган като действие, целящо отклонение от данъчно облагане. Прието е също, че разходите по сделките за които са издадени 8 бр. фактури през м. 04 и м. 05. 2006 г., не са документално обосновани. На доставчика е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК искане за представяне на документи и обяснения, като с ПИНП е констатирано непредставянето им в определения срок. С възражението против РД са депозирани копия от СД, ДПр., разпечатка от сметки 401 и 404, ГДД за 2006 г., кантарни бележки, приемо – предавателни протоколи, документи за извършени плащания и извлечение от банкова сметка. Представени са още договор за продажба от 01.01.2006 г., удостоверение от НСЗГ, разпечатки от дневници за синтетични и аналитични сметки, СД и ДПр. на „Универсум 2002” ЕООД, 6 бр. фактури за транспорт, 7 бр. фактури за покупки на царевица, 26 бр. искания за изписване на суровини за фураж. Анализирайки доказателствата съдът е стигнал до извода, че с тях не е доказано по безспорен начин извършването на фактурираните продажби. С протоколите не е доказано фактическото приемо – предаване на царевицата, не е установена обезпечеността на сделката както и редовното отразяване на стопанските операции в счетоводството на „Универсум 2002” ЕООД. Не е кредитирано заключението по СИЕ, описващо редовното отразяване на спорните разходи в счетоводството на „Х. Б.” ООД. Административният съд е направил обобщения извод, че отчитането на разходи при нереално извършени, но заплатени услуги представлява отклонение от данъчно облагане, посредством неправомерно намаляване на дължимия корпоративент данък. Това съставлява основание за преобразуване на резултата съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 и съобразно чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. . Липсва документално отразяване на заплатените разходи по начина, предвиден в чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. .
Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което трява да бъде отменено.
Основния спор по делото е свързан с реалността на сделката между жалбоподателя и „Универсум 2002” по повод на което са издадени 8 бр. данъчни фактури. Настоящият състав на ВАС, І А отделение счита, че са представени достатъчно даказателства, които установят реалното извършване на сделката, включително приемо – предавателни протоколи към фактурите. Тяхното представяне с възражението срещу РД не се отразява на доказателствената им сила, тъй като е напълно допустимо такива доказателства да се представят и в рамките на съдебното производство. Във връзка с оспорване датите на протоколите е изслушано заключение по СИЕ, според което след получаване на количеството царевица жалбоподателят съставя протокол за доставка при заприхождането на стоката в склада. Вещото лице е проверило счетоводните записвания по извършената доставка на количествата царевица и отписването й при нейното влагане в производството, правейки констатацията че воденото счетоводство отговаря на изискванията на чл. 2 и чл. 4 от Закона за счетоводствата. В проведеното на 20.05.2008 г. съдебно заседание експертът Борисова е посочил пред съда, че е прегледал документите, описани в заключението. Вещото лице е конкретизирало своя отговор, обяснявайки че при доставката са съставени протоколи за приемане и предаване както и складови разписки. Според касационната инстанция по този начин е констатирано създаването на протоколите към момента на фактическото предаване на царевицата и нейното последващо заскладяване от жалбоподателя. Посочените обстоятелства съдът преценява, като потвърждаващи достоверността на датите в протоколите. Липсата на данни в протоколите за лицето предаващо царевицата, в случая не е от съществено значение, тъй като по принцип няма задължение за съвпадане с водача на транспортното средство. Неоснователно е възражението на ответника от писмения отговор, че договорът от 01.01.2006 г. обективира само постигнато между страните съгласие. Във връзка с изпълнението на договора за продажба са събрани и други доказателства, а съставянето на горепосочените протоколи е предвидено в чл. 3 от договора. Произходът на стоката не е правнорелевантно обстоятелства относно използваните основания за преобразуване на ФР. Необоснован е изводът на административния съд, направен във връзка с фактурите които е издал ЕТ „Тони – Шик – И. Д.” за транспортна услуга на царевица. Наличието на по – голям пробег в посочените километри не е пречка за обвързване на фактурите с изпълнението на процесната сделка. Съдът коректно е установил липсата на пътни листа и товарителници към тях, но не е преценил крайния резултат, че транспортираната стока е получена от ""Х. Б." ООД и е надлежно заскладена. Във връзка с обезпечеността на сделката съдът не е обсъдил представеното удостоверение, издадено на „Универсум 2002” ЕООД, на основание чл. 24 от ЗСТЗ и чл. 6 от Наредба 40/15.09.2003 г. на МЗГ. С удостоверението е доказано вписването на дружеството в специалния регистър на търговците на зърно. При положение, че са събрани доказателства за фактическото предаване на царевицата, за нейното транспортиране, заплащане и заскладяване, изводът на първоинстанционния съд за недоказана реалност на сделката, а оттук и за наличието на действие целящо отклоняване от данъчно облагане, е необоснован. В този смисъл трябва да се има предвид факта, че производствената дейност на „Х. Б.” ООД се състои в отглеждане на кокошки – носачки, производство и реализация на яйца, производство и реализация на комбиниран фураж. По този повод жалбоподателят е представил искания за изписване на фураж, относно които съдът е открил производство по чл. 154 от ГПК отм. . Твърдението на ответника от писмения му отговор, че не е реализирано доказване на оспорените документи е неточно. Справката с протокола от последното съдебно заседание показва, че пълномощникът на дружеството е заявил, че няма да сочи други доказателства, но не и че се отказва от вече събраните доказателства. Правнорелевантни констатации спрямо исканията за изписване се съдържат на стр. трета от заключението по СИЕ. Вещото лице Борисова е констатирало, че доставената царевица е изписана за производство през м. 05. и м. 06. и е включена в себестойността на произведената продукция. Освен това експертът е констатирал, че за същите периоди са отчетени приходи от продажба на продукция. При положение, че процесната царевица е предадена и заприходена, изводът на административния съд за недоказване доставките на царевица да са извършени именно от „Универсум 2002” ЕООД, е необоснован.
По отношение на счетоводното отразяване на разходите в счетоводството на „Х. Б.” ООД вещото лице е проверило пълното съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Не са налице и останалите основания, послужили за преобразуване на ФР, тъй като процесните разходи са доказани с първични документи, отразяващи вярно и точно стопанската операция.
Предвид съществуването на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, решението на административния съд трябва да бъде отменено и спорът да се разреши от касационната инстанция чрез отмяна на РА по отношение на описаното преобразуване на ФР.
С оглед на резултата по делото в полза на „Х. Б.” ООД – със седалище в гр. П. следва да се присъдят разноски в размер на 905 лв. за първоинстанционното производство и 625 лв. за касационното производство.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, І А отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло
решение № № 267/21.08.2008 г. на Административен съд – В. Т., Трети състав, постановено по адм. д. № 930 по описа за 2007 г. на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразен
РА № РА № 0400576/01.10.2007 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново в частта
, потвърдена с решение № 832/07.12.2007 г. на директора на дирекция „ОУИ” – В. Търново, с която на основания чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 2, чл. 23, ал. 2, т. 10, т. 13 от Закона за корпоративното подоходно облагане отм. , е увеличен финансовия резултат на „Х. Б.” ООД – със седалище в гр. П. за 2006 г. със сумата в размер на 61 244, 95 лв., представляваща стойността на отчетени разходи по 8 бр. фактури, издадени от „Универсум 2002” ЕООД. ОСЪЖДА
директора на дирекция „ОУИ” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП да заплати на „Х. Б.” ООД – със седалище в гр. П. сумата в размер на 905 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство и сумата от 625 лв. – разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Й. К.в/п/ М. М.
М.М.