Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 240 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по касационна жалба на директора на Изпълнителна агенция по горите гр. С. против решение № 4394/02.07.2013г., постановено по ад. № 2346/2013г. по описа на Административен съд София - град (АССГ).
Ответната страна-Р. П. М. оспорва жалбата в представен по делото отговор-възражение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд отменя заповед № 142/13.02.2013г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), с която на основание чл. 239, т. 5 и т. 6 и чл. 240, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ) във връзка с протокол № 33 от 07.02.2013г. на комисия, назначена със заповед рег. № 14 от 11.01.2013г. на и. д. изпълнителен директор на ИАГ е наредено отписване от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика на инж. Р. П. М. и е обявено за невалидно удостоверение № 1663-2/03.05.2011г., ведно с всички права, произтичащи от него. Административният орган установява, че в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване с влезли в сила наказателни постановления (№№ 227/13.01.2012г., 226/12.01.2012г. и 964/23.10.2012г.) на компетентен орган са установени нарушения на този закон и на Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ), извършени при упражняване на дейността, за която е регистриран инж.. М., които деяния осъществяват фактическите състави на разпоредбите на чл. 239, т. 5 и т. 6 от ЗГ и го мотивира да произнесе заповед № 142/2013г.
За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд приема от събраните по делото и административната преписка доказателства нередовно връчване на наказателните постановления на жалбоподателя в първоинстанционното производство поради което не е налице основанието по чл. 239, т. 5 от ЗГ за отписването на инж.. М. от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика. Съдът намира, че не е налице и другото посочено в заповедта правно основание по чл. 239, т. 6 от ЗГ, тъй като описаните деяния за които са издадени наказателни постановления се оспорват от извършителя, поради което следва да се изчерпи специалният ред за тяхното потвърждаване и едва след това да се направи преценка за наличие на основания за отписване от регистъра. Решението е правилно.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсата на основание по чл. 239 т. 5 от ЗГ за издаване на административния акт.
При връчване на наказателното постановление при условията на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т. е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Само тогава, когато тези законови изисквания са спазени ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. В разглеждания казус писмените доказателства опровергават изводите на директора на ИАГ за влизане в сила на цитираните в оспорената пред АССГ заповед наказателни постановления, поради което правилно първонистанционният съд приема липса на материалноправните предпоставки по чл. 239, т. 5 от ЗГ за издаване на административния акт.
Що се отнася до второто правно основание, посочено в оспорената пред АССГ за отписване от регистъра за упражняване на лесовъдска практика, а именно по чл. 239, т. 6 от ЗГ, настоящата инстанция не споделя съображенията на решаващия съд, изложени в първоинстанционното решение, което не рефлектира обаче върху крайния правилен извод. Съгласно цитираната разпоредба физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика се отписва когато издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане. При тази регламентация ирелевантно за законосъобразността на обжалвания акт е дали е издадено наказателно постановление за констатираното нарушение и дали то е влязло в сила. Но в разглеждания казус фактическите основания, които мотивират административния орган да произнесе заповедта са влезлите в сила наказателни постановления за установяване на нарушения по ЗГ и ППЗГ, други фактически обстоятелства, които да обективират нарушение по чл. 239, т. 6 от ЗГ не са изложени в административния акт, поради което при липсата на мотиви за приложението на цитираната разпоредба не може да се провери законосъобразността на заповед № 142/2013г., което е основание по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на акта.
По изложените съображения и след служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 4394/02.07.2013г., постановено по адм. д. № 2346/2013г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. М./п/ И. С. В.Г.