Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Дивелъп консулт” ЕООД,гр. С., чрез пълномощника му – адв.. П., против Решение №2886/13.06.2011 г. по адм. дело №1195/2011 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът - директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – София при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на „Дивелъп консулт” ЕООД срещу РА №2001002481/02.08.2010 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение №2003/27.12.2011 г. на директора на Д”ОУИ”-София при ЦУ на НАП, в частта, с която спрямо дружеството са установени публични задължения по ЗДДС, в размер на 34 049.98 лева и лихви, в размер на 2 271.36 лв., за д. п. 01.05 - 31.12.2009 г., като неоснователна. Съдът е приел, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие са материалния закон. От анализа на доказателствата, съдът е установил, че РА е издаден на основание чл. 102, ал. 3, т. 1, чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, по повод неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.05.2009 г., на основание реализиран облагаем оборот от 50 050 лв. / за п-да 01.12.2008 г. – 30.04.2009 г./.Поради това, считано от 01.05.2009 г. / месеца, в който оспорващия е следвало да подаде заявлението за регистрация до 31.12.2009 г. /месеца, в който заявлението е подадено/,съдът е приел, че органа по приходите правилно е начислил ДДС за внасяне по всички извършени за този период облагаеми доставки. Пред съда не е било спорно, че дружеството-жалбоподател не е подало заявление по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в срока, посочен по-горе, поради което е приел, че законосъобразно с РА са му определени задължения за внасяне на ДДС за извършените от него облагаеми доставки за периода. Съдът е отхвърлил възражението за липса на отговорност за това неизпълнение, на основание чл. 176а от ЗДДС .За него чл. 176а от ЗДДС е по отношение на приходната администрация, на която разпоредбата възлага правомощия да отказва регистрация по ЗДДС, при наличието на отрицателното условие, визирано от нея, а не е по отношение на задълженото лице по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно.

При правилно установени факти, съдът е приложил неправилно закона.

Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, когато лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, за определяне на данъчните му задължения се приема, че дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътрешнообщностни придобивания, за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. По делото не е било спорно, че в резултат на достигнат от дейността си оборот 50 000 лв. и повече, касаторът не е изпълнил задължението си за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, до 14.05.2009 г., а е направил това на 15.12.2009 г. Освен това е установено, че по повод предходно заявление за регистрация по ЗДДС от 10.09.2008 г., касаторът е получил отказ за регистрация по ЗДДС от 24.09.2008 г. на ТД на НАП-София. Отказът е на основание чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради това, че касаторът не е представил обезпечение в пари, ДЦК или в безусловна и неотменима банкова гаранция за срок от една година и един от управителите му и съдружник - Т. Н. П., се явява управител на други дружества /"Пангея" ООД и "Войс инфо систем" ООД/, с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5 000 лв. При тези данни спорен е бил въпроса доколко предходния отказ за регистрация на касатора по ЗДДС, поради наличието на отрицателната предпоставка по чл. 176а, ал. 1 от ЗДДС, която не е отпаднала и съществува към 14.05.2009 г. / крайния срок за подаване на заявлението/ отменя задължението му за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

По този въпрос настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционният съд, съответно на органа по приходите. Отказът от регистрация по ЗДДС, от 24.09.2008 г. /на стр. 113 от делото/, на основание чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, представлява влязъл в сила административен акт, който е задължителен за страните по създаденото административно правотношение и всяка от тях е длъжна да се съобразява с него. Доколкото, към датата на задължителната за касатора последваща регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, няма промяна във фактите, обуславящи издадения вече отказ, т. е налице е отрицателното условие за регистрация по чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, последното възпрепятства възникването на правните последици на заявлението за регистрация.Последните възникват с акта за регистрация на органа по приходите, а в случая такъв акт не би могло да бъде издаден, поради влезлия в сила отказ и съществуването на отрицателното условие за регистрация по чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Ето защо, макар и да е бил длъжен да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, по него не биха настъпили правните последици на регистрацията, поради влезлия в сила отказ на ТД на НАП-София за регистрация, при същите условия, които обвързват приходната администрация.

Ето защо изводите на решаващия съд, че с оспорения РА законосъобзно е приложен чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, като на касатора е начислено ДДС за внасяне по всички облагаеми доставки за периода от 14.05.2009 г. до датата на регистрацията му, са неправилни.

Като неправилно обжалваното решение следва да бъдеотменено и вместо него постановено друго, с което оспорения РА бъде отменен, като незаконосъобразен.

Съобразно този резултат по касационната жалба, ответника ще следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски по делото, в размер на 1 131 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение №2886/13.06.2011 г. постановено по адм. дело №1195/2011 г. по описа на Административен съд София-град, първо отделение, седми състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ РА №2001002481/02.08.2010 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение №2003/27.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Д. К. " ЕООД, гр. С., са установени задължения за внасяне по ЗДДС, в размер на 34 049.98 лв. и лихви, в размер на 2 271.36 лв., за д. п. от 01.05.2009 г. до 31.12.2009 г.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, да заплати на "Д. К." ЕООД, гр. С., разноски по делото, в размер на 1 131 лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. К./п/ Б. Ц. Е.К.