Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията, чрез юрк. В.К против решение № 10881/11.07.2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 7953/2017 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 9/25.05.2017 г.

Касаторът счита, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изводите на съда за изтекъл срок на разрешение № 01365/24.02.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения не отговарят на обективната действителност. Представя писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК за удължаване на срокът на разрешението до 09.11.2025 г.

Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на АУПДВ. Претендират се разноски.

Ответникът - "М. Т" ООД, в несъстоятелност не е изразил становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение е бил акт за установяване на публично държавно вземане № 9/25.05.2017 г., издаден от Комисия за регулиране на съобщенията, с който на "М. Т" ООД са установени непогасени ликвидни и изискуеми задължения към КРС - годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера за периода 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 85 925 лева, от които 42 962.50 лева за периода 01.01.2017 г. - 31.03.2017 г. и 42 962.50 лева за периода от 01.04.2017 г. - 30.06.2017 г.

За да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган по чл. 35, ал. 2 ЗЕС - Комисията за регулиране на съобщенията, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда по аргумент от чл. 143, ал. 1 ЗЕС таксите по този закон се заплащат при ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, което ползване се предоставя по силата на издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията. От представените по делото доказателства съдът е приел, че за процесния период 01.01.2017 г. - 30.06.2017 г. дружеството не е имало надлежно разрешение. Срокът на разрешението, издадено през 2009 г. е изтекъл на 09.11.2015 г. като липсват данни по делото този срок да е удължаван. Изменението и допълнението на разрешение № 01365/24.02.2009 г. направено през 2016 г. не удължава срока на първоначалното разрешително. При липсата на доказано разрешено ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера през процесния период, според съда не може да се приеме, че "М. Т" ООД дължи такса за ползване. В този случай лицето дължи обезщетение за ползване на ресурс без надлежно разрешение, което не се установява чрез издаването на АУПДВ.

Решението е неправилно постановено. Основателни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, които се подкрепят от представените по реда на чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства.

По силата на чл. 143, ал. 1 ЗЕС годишни такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера се заплащат от лицата, осъществяващи електронни съобщения чрез ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. С. чл. 145, ал. 1 ЗЕС (ред. ДВ бр. 105/2011, в сила от 29.12.2011 г.) таксите по чл. 143, ал. 1 от същия закон, в това число и годишната такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера се плащат на 4 равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието, за което се дължат.

С оспорения АУПДВ са установени задължения за такси по чл. 143, ал. 1 ЗЕС за първото и второто тримесечие на 2017 г., които са дължими към датата на издаването му - 25.05.2017 г. Изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е установено "М. Т" ООД да използва индивидуално определен ограничен ресурс - номера за процесния период 01.01.2017 г. - 30.06.2017 г. въз основа на надлежно издадено разрешение, се опровергават от представените по реда на чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства - изменение № 01365-005/20.08.2015 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което се изменя разрешение № 01365/24.02.2009 г. по т. 1.3 относно срока - до 09.11.2025 г. Изменението на разрешението е влязло в сила на 20.08.2015 г. С оглед удължаване срока на действие на разрешителното, дружество дължи годишни такси по чл. 143, ал. 1 ЗЕС и за процесния период от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, е установено, че определеният от Комисията за регулиране на съобщенията размер на задълженията съответства на размера на таксите, предвидени в чл. 8, т. 1, т. 3, т. 12, т. 14 и т. 15 от Тарифа за таксите които се събират от КРС по ЗЕС и т. 2.6 и т. 3 и т. 4 от Приложение 2 към Изменение и допълнение № 01365-007/24.03.2016 г. на разрешение № 01365/24.02.2009 г. Задълженията възникват по силата на закона и плащането им, извършеното след издаването на оспорения АУПДВ, не е релевантно за неговата материална законосъобразност. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. В случая към момента на установяването им с оспорения акт, задълженията са изискуеми и не са платени в предвидения от закона срок.

По изложените съображения, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд приема, че решението, с което АУПДВ е отменен, е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "М. Т" ООД, в несъстоятелност.

При този изход на спора основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 4 АПК, които се определят в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 10881/11.07.2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 7953/2017 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "М. Т" ООД, в несъстоятелност против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 9/25.05.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

ОСЪЖДА "М. Т" ООД, в несъстоятелност да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията съдебни разноски в размер на 200 лева. Решението е окончателно. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията, чрез юрк. В.К против решение № 10881/11.07.2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 7953/2017 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 9/25.05.2017 г.

Касаторът счита, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изводите на съда за изтекъл срок на разрешение № 01365/24.02.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения не отговарят на обективната действителност. Представя писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК за удължаване на срокът на разрешението до 09.11.2025 г.

Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на АУПДВ. Претендират се разноски.

Ответникът - "М. Т" ООД, в несъстоятелност не е изразил становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение е бил акт за установяване на публично държавно вземане № 9/25.05.2017 г., издаден от Комисия за регулиране на съобщенията, с който на "М. Т" ООД са установени непогасени ликвидни и изискуеми задължения към КРС - годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера за периода 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 85 925 лева, от които 42 962.50 лева за периода 01.01.2017 г. - 31.03.2017 г. и 42 962.50 лева за периода от 01.04.2017 г. - 30.06.2017 г.

За да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган по чл. 35, ал. 2 ЗЕС - Комисията за регулиране на съобщенията, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда по аргумент от чл. 143, ал. 1 ЗЕС таксите по този закон се заплащат при ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, което ползване се предоставя по силата на издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията. От представените по делото доказателства съдът е приел, че за процесния период 01.01.2017 г. - 30.06.2017 г. дружеството не е имало надлежно разрешение. Срокът на разрешението, издадено през 2009 г. е изтекъл на 09.11.2015 г. като липсват данни по делото този срок да е удължаван. Изменението и допълнението на разрешение № 01365/24.02.2009 г. направено през 2016 г. не удължава срока на първоначалното разрешително. При липсата на доказано разрешено ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера през процесния период, според съда не може да се приеме, че "М. Т" ООД дължи такса за ползване. В този случай лицето дължи обезщетение за ползване на ресурс без надлежно разрешение, което не се установява чрез издаването на АУПДВ.

Решението е неправилно постановено. Основателни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, които се подкрепят от представените по реда на чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства.

По силата на чл. 143, ал. 1 ЗЕС годишни такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера се заплащат от лицата, осъществяващи електронни съобщения чрез ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. С. чл. 145, ал. 1 ЗЕС (ред. ДВ бр. 105/2011, в сила от 29.12.2011 г.) таксите по чл. 143, ал. 1 от същия закон, в това число и годишната такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера се плащат на 4 равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието, за което се дължат.

С оспорения АУПДВ са установени задължения за такси по чл. 143, ал. 1 ЗЕС за първото и второто тримесечие на 2017 г., които са дължими към датата на издаването му - 25.05.2017 г. Изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е установено "М. Т" ООД да използва индивидуално определен ограничен ресурс - номера за процесния период 01.01.2017 г. - 30.06.2017 г. въз основа на надлежно издадено разрешение, се опровергават от представените по реда на чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства - изменение № 01365-005/20.08.2015 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което се изменя разрешение № 01365/24.02.2009 г. по т. 1.3 относно срока - до 09.11.2025 г. Изменението на разрешението е влязло в сила на 20.08.2015 г. С оглед удължаване срока на действие на разрешителното, дружество дължи годишни такси по чл. 143, ал. 1 ЗЕС и за процесния период от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, е установено, че определеният от Комисията за регулиране на съобщенията размер на задълженията съответства на размера на таксите, предвидени в чл. 8, т. 1, т. 3, т. 12, т. 14 и т. 15 от Тарифа за таксите които се събират от КРС по ЗЕС и т. 2.6 и т. 3 и т. 4 от Приложение 2 към Изменение и допълнение № 01365-007/24.03.2016 г. на разрешение № 01365/24.02.2009 г. Задълженията възникват по силата на закона и плащането им, извършеното след издаването на оспорения АУПДВ, не е релевантно за неговата материална законосъобразност. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. В случая към момента на установяването им с оспорения акт, задълженията са изискуеми и не са платени в предвидения от закона срок.

По изложените съображения, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд приема, че решението, с което АУПДВ е отменен, е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "М. Т" ООД, в несъстоятелност.

При този изход на спора основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 4 АПК, които се определят в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 10881/11.07.2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 7953/2017 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "М. Т" ООД, в несъстоятелност против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 9/25.05.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

ОСЪЖДА "М. Т" ООД, в несъстоятелност да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията съдебни разноски в размер на 200 лева.

Решението е окончателно.