Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на началник - сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас, срещу решение № 1812 от 19.10.2018 г. по адм. д. № 1972/2018г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед № 769з-60 от 19.06.2018 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с която, на основание чл. 19 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредбата/, е разпоредено изземване на българско свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №[номер], категория В, АМ, В1, издадено на 05.01.2018 г./15.01.2018 г. от ОДМВР – Бургас, на З. Мустафа.

Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на същото и постановяване на ново решение по същество на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, като неоснователна.

Ответникът – З. Мустафа, представлявана от адвокат Каров, оспорва касационната жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор на същата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдът е установил следните факти:

Със заявление № 28872/2018 г., вх. № 128 от 04.01.2018 г., подадено до сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, З. Мустафа е поискала да й бъде издадено свидетелство за управление на МПС. Представила е изискуемите документи, сред които и свидетелство за завършено основно образование серия „0-17“, № 030919, рег. № 2964 – 110/14.09.2017 г. В резултат, на 05.01.2018 г. на заявителя е било издадено свидетелство за управление на МПС №[номер]. На 19.06.2018 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас, е издал оспорената заповед, с която е разпоредено изземването на посоченото свидетелство за управление на МПС.

От правна страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че Законът за движение по пътищата (ЗДвП) предвижда възможност за налагане на различни по вид принудителни административни мерки, но в изчерпателно изброени в закона хипотези. В чл. 171, т. 1 ЗДвП са предвидени случаите, в които се допуска временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, а в т. 4 от същата разпоредба е предвидена единствената хипотеза, при която може да се изземе свидетелство за управление на МПС – на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП – да върне издаденото му свидетелство за управление на МПС след като са му отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си. Приел, че в случая тези хипотези не са налице, поради което административният акт е незаконосъобразен.

Така постановеното решение е валидно и допустимо. Като правен резултат е правилно, макар и не по изложените в него мотиви.

Видно от оспорения административен акт, същият е издаден на основание чл. 19 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 7 от същата Наредба, във връзка с чл. 151, ал. 2 ЗДвП, във вр. с § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП, с мотив, че лицето има завършено само основно образование, а не завършен Х клас, каквото е изискването на чл. 151, ал. 2 ЗДвП.

Действително към момента на издаване на процесното свидетелство за управление на МПС – 05.01.2018 г., както и към дата на издаване на заповедта за изземването му – 19.06.2018 г., приложима е била редакцията на чл. 151, ал. 2 ЗДвП, след изменението й, обн. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. Съгласно цитираната разпоредба, в приложимата редакция, свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.

От друга страна, разпоредбата на § 16 ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), предвижда, че лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА) до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. Видно от данните по делото /л. 18 от първоинстанционното дело/, З. Мустафа е завършила основното си образование през учебната 2012 – 2013 г., тоест по реда на отменения ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА) отм. ДВ, бр. 79 от 2015 г./, поради което приложима е била разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП, преди изменението й, обн. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., съгласно която редакция, свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило първи гимназиален етап на средно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство. След като З. Мустафа е имала завършено основно образование по реда на отменения ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА), то в конкретния случай не е било налице основанието на чл. 19, предл. второ от Наредба за изземване на издаденото й свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Като е отменил оспорената заповед, макар и не по изложените от настоящата съдебна инстанция съображения, административният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, на касатора не се дължат разноски. На ответника, предвид направеното искане, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1812 от 19.10.2018 г. по адм. д. № 1972/2018г. на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Б. да заплати на З. Мустафа, [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], разноски за касационната инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева Решението е окончателно.