Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Т срещу решение № 401 от 28.02.2018 г., по административно дело № 2820/2017 г. от Административен съд Варна. Изложени са твърдения за факти, установяващи според него неравното му третиране, спрямо друг служител, заемащ същата длъжност при сходни обстоятелства. Тончев е депозирал и „частна“ жалба, която е идентична със съдържанието на подадената от него касационна жалба против решението.
По делото е постъпила и касационна жалба против същото решение от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) подадена чрез процесуален представител, в която са изложени доводи за неправилност на изводите на административния съд относно постановяване на административния акт при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на закона. Моли съда да отмени решението на АС Варна като неправилно. В представено по делото писмено становище са изложени съображения за правилност на постановения от КЗД акт.
Ответникът по касационните жалби – К.Д оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на АС-Варна.
Ответникът по касационните жалби - Г.Г не изпраща представител в съдебно заседание и не дава становище по тяхната основателност.
Ответникът по касационните жалби – Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП) - Б.А, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Ответникът по касационните жалби - Териториална дирекция (ТД) на НАП, представлявана от М.К в представено писмено становище от процесуален представител оспорва жалбите, подадени от И.Т срещу решението на Административен съд – Варна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Административното производство е образувано пред КЗД по подадена от И.Т жалба в която се твърди, че след предаване на „ТВ-7“, в което били изложени клеветнически твърдения, свързани с работата му било извършено оценяване на работата му като държавен служител за 2013 г. при липсата на законови предпоставки за това – при отсъствието му от работа повече от 6 месеца. Счита, че спрямо него с това извършено нарушение на забраната за дискриминация по признак политически причини и обществено положение. В хода на производството същият представя доказателства относно твърденията си пред органа.
Същото е приключено с постановяване на решение № 148/09.05.2017 г. на Петчленен разширен състав за множествена дискриминация на КЗД, с което е прието за установено, че К.Д и Б.А – изпълнителен директор на НАП са извършили непряка дискриминация по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „здравословно състояние“ спрямо жалбодателя И.Т, първият посредством поставяне на оценка за изпълнение на длъжността му за 2013 г., а вторият посредством издаване на заповед № 3.35/20.02.2014 г. Със същото решение жалбата на Тончев е оставена без уважение в останалата ѝ част, която видно от мотивите се отнася до оплакванията му относно излъчването в медийния ефир на материали, чрез които е представена неговата личност, като приема, че с това не е извършена дискриминация спрямо него. Освен това КЗД на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) е направило препоръка изпълнителния директор на НАП да организира обучение за ръководители в административните звена на агенцията във връзка с недопускането на дискриминация в рамките на процеса на годишно оценяване на изпълнението на служебните задължения от страна на служителите.
Срещу решението са постъпили касационни жалби от Изпълнителния директор на НАП, от К.Д – главен инспектор по приходите в ТД НАП – Варна и от И.Т, при което в Административен съд София-град е образувано адм. дело № 6931/2017 г., като с постановеното по него определение № 6427/19.09.2017 г. производството е разделено, като от производството по това дело са отделени жалбите на Димитров и Тончев.
По жалбата на Димитров е образувано адм. дело № 10670/2017 г. по описа на Административен съд София–град, което с определение № 6582/26.09.2017 г. е прекратено пред този съд и е изпратено по компетентност на Административен съд Варна, в който съд е образувано адм. дело № 2820/2017 г., по което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение № 401 от 28.02.2018 г.
С решението АС Варна обезсилва решение № 148/09.05.2017 г. на КЗД в частта, с която е установено, че посредством поставяне на оценка за изпълнение на длъжността за 2013 г. на И.Т, К.Д е извършил спрямо него непряка дискриминация по признаците „лично положение“ и „здравословно състояние“ като приема, че в случая административният орган се е произнесъл недопустимо извън предмета на производството, заявен и очертан от Тончев в жалбата му (произнасяне плюс петитум) и отменя административния акт в частта, в която КЗД приема за установено, чеДимитров е извършил дискриминация спрямо Тончев по признак "обществено положение" посредством същата оценка,
В тази части решението е неправилно и следва да бъде отменено.
На първо място следва да бъде посочено, че правомощията на съда при постановяване на решението си при оспорване на индивидуални административни актове, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 АПК разполага с конкретно изброени възможности, а именно да обяви нищожността на административния акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. В случая съдът е обезсилил акта, без да съобрази вида и характера на същия, който е постановен след проведено административно производство от специализиран административен орган, който по силата на разпоредбата на чл. 65 ЗЗДискр. се произнася с решение, като краен акт. Макар и назован решение по силата на законова разпоредба това не променя вида и характера му на административен акт.
Производството по спазване забраната за дискриминация е уредено в специален закон – ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), като в чл. 9 от същия изрично е посочено, че задължение на страната, която твърди, че е дискриминирана е единствено да представи факти, въз основа на които може да се приеме, че е налице дискриминация. При това специалният закон не поставя изискване страната да определи вида и признака на твърдяната от него дискриминация. Това е правомощие на административния орган, който след изясняване на релевантните факти следва да извърши правна преценка за това, съобразно възложената му компетентност по Глава четвърта, раздел първи следва да постанови крайния си акт. Тази специална законодателна уредба е в съответствие с общата уредба по издаване на административни актове по Глава втора АПК, а в случая по-конкретно в Раздел първи – Издаване на индивидуални административни актове, приложима в конкретния случай за неуредените в ЗЗДискр въпроси, както и с приложимото право на ЕС, инкорпорирано в националната уредба.
Тази законодателна уредба е съобразена с обстоятелството, че жалбите за наличие на дискриминация най-често се основават на обективни изводи, свързани със съответното правило или практика или казано по друг начин съдът трябва да бъде убеден, че единственото разумно обяснение за разликата в третирането е защитена характеристика на жертвата. Във връзка със затрудненото доказване на факта, че различното третиране е предприето по признак, предмет на защита, правото на Европейския съюз в областта на дискриминацията допуска разпределяне тежестта на доказване, като жалбодателя следва да докаже единствено наличието на факти, които подкрепят твърдението за дискриминация, след което тежестта на доказване преминава върху ответника, който трябва да докаже, че липсва дискриминация.
Това произтича и от характера на производството, което цели защита на лица, които били третирани неравно или са били подложени на тормоз. Следва да бъде посочен и немаловажния факт, че в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признаците на се посочени изчерпателно, доколкото след примерното изброяване е посочено: „или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б е страна“. В тази насока следва да бъде посочено, че в много случаи, когато е възможно да е налице дискриминация Европейския съд по правата на човека често разглежда жалбите само въз основа на материалните разпоредби на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като този подход избягва необходимостта от доказване на различно третиране или намиране на случай за сравнение.
В частта, в която с решението е отменено липсва обсъждане на доказателствата, а само е цитиран закона, при което също е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
С оглед на изложеното настоящия състав намира, че решението в тези му части следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Обоснован и съответен на доказателства е изводът в обжалваното решение, че в частта на решението на КЗД, с която е прието за установено извършена спрямо Тончев дискриминация от страна на Изпълнителния директор на НАП по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „здравословно състояние“ чрез издаване на заповед № 3.35/20.02.2014 г. и на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. на същия са дадени конкретни препоръки не засяга негативно правната сфера на Димитров – не засяга негови права и законни интереси и не създава задължения. При това същата правилно е приета за недопустима в тази част и производството по делото е прекратено. Отделен е въпросът, че тази проверка съдът е дължал още възлагане на делото за разглеждане на конкретния докладчик, предвид систематичното място на разпоредбата на чл. 159 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 401 от 28.02.2018 г. по административно дело № 2820/2017 г. на Административен съд – Варна В ЧАСТИТЕ, в които е 1.обезсилено решение № 148/09.05.2017 г. на КЗД в частта, с която е установено, че посредством поставяне на оценка за изпълнение на длъжността за 2013 г. на И.Т, К.Д е извършил спрямо него непряка дискриминация по признаците „лично положение“ и „здравословно състояние“ и 2. административният акт е отменен в частта, с която е прието за установено извършена от Димитров непряка дискриминация по признак „обществено положение“ по отношение на И.Т, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тези му части от друг състав на същия съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.