Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 323, във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на П. Смолички срещу решение по т. 2 на Протокол № 13 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет ( ПК на ВСС) от 08.05.2019 г., с което, в качеството му на прокурор в Софийска районна прокуратура, за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – „дисциплинарно освобождаване от длъжност”. Развиват са доводи, че „функцията му на редови прокурор на най-ниското ниво на йерархията, от когото зависи отчасти единствено решаването на отделни казуси по възложените му преписки, не прави личността му толкова значима“, поради което и не е налице уронване престижа на съдебната власт, а и случаят е изолиран и не са настъпили вреди и непоправими последици за никого. Смята, че наложеното най - тежко дисциплинарно наказание не отговаря на тежестта на нарушението и изразява съжаление за случилото се.

Ответникът по жалбата – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Димитров, изразява становище за неоснователност на същата. Намира за несъответстващи на доказателствата по административната преписка твърденията за нарушение на административнопроизводствените правила, като в писмени бележки счита, че дисциплинарноразследващият орган е събрал относимите доказателства, съобразил е доводите на страните, изяснил е пълно и всестранно фактите и обстоятелствата, релевантни към състава на извършеното от магистрата дисциплинарно нарушение и е наложил дисциплинарно наказание, адекватно на нарушението. Обосновава липсата на пороци по чл. 146 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, развивайки подробни съображения по съществото на спора.

Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и...