Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на О. С срещу решение № 703/27.03.2019 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 3540/2018 г, с което е отхвърлена подадената жалба от Общината срещу решение № РД-02-36-1394 от 29.10.2018 г. на зам.- министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" /УО на ОПРР/, с което е определена финансова корекция на бенефициера в размер на 5 % от допустимите разходи по договори: BG16RFOP001-1.022-0002-C01-S-06 от 18.12.2017 г. с изпълнител „Дюлгер“ ООД на стойност 2 731 003, 98 лева без ДДС с предмет: Цялостен ремонт на Природо-матеметическата гимназия „В. Л“, гр. С., включващ мерки за енергийна ефективност и система за видео наблюдение, както и изграждане на нов физкултурен салон“, по обособена позиция № 1; BG16RFOP001-1.022-0002-C01-S-14 от 12.01.2018 г. с изпълнител „Перстиж бизнес – 93“ ООД на стойност 446818, 81 без ДДС с предмет „Обновяване на дворно пространство и спортни площадки на ГПЧЕ и VI ОУ „И. В“, гр. С. по обособена позиция № 2; BG16RFOP001-1.022-0002-C01-S-04 от 13.12.2017 г. с изпълнител „Крис-МТ“ ООД на стойност 464 476, 05 лева без ДДС, с предмет „Обновяване на дворно пространство и спортни площадки на VII СОУ „О. П“, гр. С. по обособена позиция № 3; BG16RFOP001-1.022-0002-C01-S-07 от 18.12.2017 г. с изпълнител „Артстрой“ ООД на стойност 1 070 721, 90 лева без ДДС с предмет „Основен ремонт на детска градина „Боратино“, гр. С., по обособена позиция № 4.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното съдебно решение, като същото се счита за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, а именно на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процедурни показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, като обосноват липса на основание за налагане на финансова корекция. По същество сочат, че индивидуалният административен акт, предмет на съдебен контрол, е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел, при съществено нарушение на административно производствените правила, довели до нарушение на правото на защита на община С.. Навеждат се и доводи, че оспореното решение на Адм. съд Смолян не е съобразено с практиката на КЗК и ВАС по тълкуването и прилагането на правилата за обществени поръчки, залегнали в Закон за обществените поръки (ЗОП). Искат отмят на съдебното решение и отмяна на решението за финансова корекция или намаляване на размера на последната. Претендират и присъждането на разноски по делото за две инстанции.

Касаторът е редовно призован за съдебното заседание, представлява се от юрисконсулт Бакларов с пълномощно на л. 57 от делото. Поддържа касационната жалба и по изложените в нея основания иска отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на решението за финансова корекция. Поддържа искането си за присъждане на разноски в размер на платените държани такси и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност от претендираните от насрещната страна разноски по делото.

Ответната страна – редовно призована се представлява от адв.. Д с пълномощно от първата инстанция. Счита, че касационна жалба е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В писмени бележки, подробно обосновава, че оспореното решение на Адм. съд Пловдив е правилно и законосъобразно и иска да бъде оставено в сила. Обстойно аргументира законосъобразност и на оспорвания административен акт по всички основания за оспорване – компетентност на органа, приложение на материалния закон, спазване на формата и административно производствените правила и съобразяване с целта на закона. Претендира присъждане на разноски по делото, като заявява, че същите са в минимален размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Подчертава, че е верен и съответен на събраните по делото доказателства, изводът на решаващия съд, че настоящият касатор е допуснал нарушение на правилата за провеждане на обществени поръчки като възложител на такава в конкретния случай, както и че са налице всички елементи от фактическия състав на „нередност“ по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 г., правилно е издирен и приложен материалния закон, съобразена е неговата цел и оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в законоопределения срок на 16.04.2019 г. при връчено съобщение за решението на 02.04.2019 г. от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съдът приема от фактическа страна, че:

М. О. С и Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG16RFOР001-1.022-0002-С01 – „Обновяване на енергийната ефективност на образователна инфраструктура в гр. С., финансиран по оперативна програма „Региони в растеж“.

С решение № 5/22.05.2017 г. на Кмета на О. С е открита процедура по откриване на обществена поръчка чрез публично състезание по реда на ЗОП с предмет: „Обновяване на енергийната ефективност на образователна инфраструктура в гр. С., финансиран по ОПРР 2014-2020, с четири обособени позиции, като са избрани следните изпълнители, с които са сключени договори: 1) BG16RFOP001-1.022-0002-C01-S-06 от 18.12.2017 г. с изпълнител „Дюлгер“ ООД на стойност 2 731 003, 98 лева без ДДС с предмет: Цялостен ремонт на Природо-матеметическата гимназия „В. Л“, гр. С., включващ мерки за енергийна ефективност и система за видео наблюдение, както и изграждане на нов физкултурен салон“, по обособена позиция № 1; 2) BG16RFOP001-1.022-0002-C01-S-14 от 12.01.2018 г. с изпълнител „Перстиж бизнес – 93“ ООД на стойност 446818, 81 без ДДС с предмет „Обновяване на дворно пространство и спортни площадки на ГПЧЕ и VI ОУ „И. В“, гр. С. по обособена позиция № 2; 3) BG16RFOP001-1.022-0002-C01-S-04 от 13.12.2017 г. с изпълнител „Крис-МТ“ ООД на стойност 464 476, 05 лева без ДДС, с предмет „Обновяване на дворно пространство и спортни площадки на VII СОУ „О. П“, гр. С. по обособена позиция № 3; 4) BG16RFOP001-1.022-0002-C01-S-07 от 18.12.2017 г. с изпълнител „Артстрой“ ООД на стойност 1 070 721, 90 лева без ДДС с предмет „Основен ремонт на детска градина „Боратино“, гр. С., по обособена позиция № 4.

До УО е подаден сигнал за нередност в процедурата по обществена поръчка, същият е регистриран под № 568 от Регистъра за сигналите за нередност. Извършена е проверка, която е установила две нередности при провеждане на процедурата по обществената поръчка относно всички обособени позиции.

Първата нередност се изразява, в това че настоящият касатор като възложител е предвидил ограничаващи изисквания, свързани със техническите и професионалните възможности на лицата, които ще изпълняват дейност, като „Специалист по контрола на качеството“ – нарушение на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП.

Втората нередност се изразява, в това че в утвърдената, от настоящия касатор, Методика за оценка на офертите освен основните два показателя са предвидени и допълнителни надграждащи характеристики, за които участникът получава 20 точки, за всяко едно от изброените допълнителни обстоятелства, като в описанието на последните са включени понятия, които не са дефинирани и дават широка възможност за субективен елемент при оценяването на предложенията – нарушение на чл. 2, ал. 1, т1 вр. чл. 70, ал. 5 и л. 7, т. 1, т. 2, т3б „б“ от ЗОП вр. чл. 33ал. 1 от ЗОП

О. С е била уведомена за сигнала и становището на УО относно неговата основателност – писмо изх № 99-00-6-693-3/17.09.18 г. /л. 132 и сл./. Общината е депозирала възражение, с което се обоснована неправилност на извода на УО за наличие на нередност и определяне на финансовата корекция и нейния размер.

С оспореното решение за установяване на нередност и определяне на финансова корекция, УО е изложил мотиви, както защо счита, че са налице двете нередности, така и по възражението на Общината, като го е счел за неоснователно, така и накрая относно определения размер на финансовата корекция.

Решаващият съд е приел, че това решение на УО е правилно и законосъобразно, като постановено от компетентен орган, при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, напълно е изяснена фактическата обстановка, точно е издирени приложен материалния закон, както от националното право, така и този от правото на Европейския съюз, поради което е отхвърлил жалбата на община С..

Решението е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона.

Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. елементите на фактическия състав на нередността са: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

По делото не е спорно, че община С. има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., т. к. участва в усвояването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, Общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Спорен е въпросът, ограничаващи ли са изискванията, свързани със техническите и професионалните възможности на лицата, които ще изпълняват дейност, като „Специалист по контрола на качеството“ и представлява ли това нарушение на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП, както и противоречаща ли е на закона утвърдената Методика за оценка на офертите и представлява ли това нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 5 и л. 7, т. 1, т. 2, т3б „б“ от ЗОП вр. чл. 33, ал. 1 от ЗОП

Спорен е и въпросът тези нарушения на правилата на ЗОП съставляват ли нередност по т. 9 „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или документацията за участие“ и т. 10 „ Критерии за подбор не са свързани със или не са пропорционални на предмета на поръчката“ по приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, приета с ПМС № 57/28.03.2017 г.

Административен съд Пловдив е изложил подробни мотиви по горепосочените спорни моменти. Последните са съответни на събраните по делото доказателства и закона, поради което генералният извод за неоснователност на жалбата, поставила начало на съдебното производство, е правилен и настоящият състав го споделя.

Относно първата установена от ответника нередност:

Правото да осъществяват контрол върху изпълнение на дейности в строителството имат лица, които са придобили съответната професионална квалификация по смисъла на §1, т. 5 от ЗПОО (ЗАКОН ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ) (ЗПОО). Квалификацията се придобива след преминато обучение, което не е нормативно ограничено от определена образователно-квалификационна степен и професионална квалификация. За заемането на длъжността „контрол върху качеството на изпълнение на строителството“ („контрол, качество“ съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, приета със Заповед № РД-01-931 от 27.12.2011 г. на министъра на труда и социалната политика на основание чл. 25, ал. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) и чл. 66, ал. 4 от Кодекса на труда) не е налице нормативно изискване за определена образователно-квалификационна степен и професионална квалификация. Налага се извод, че заемането на длъжността „Специалист по контрола на качеството“ няма нормативна обвързаност с придобиването на професионална квалификация с определена образователно-квалификационна степен или професионална квалификация. Налице е възможност всеки строител да извърши преценка кое лице, което има професионална квалификация да осъществява контрол на строителството, ще назначи и още повече ще използва при изпълнението на конкретната обществена поръчка, в съответствие с конкретните строителни дейности. Възложителят може да поставя изисквания към професионалната компетентност на персонала, с който ще се осъществява поръчката, но те следва да съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на поръчката.

В случая предмета на поръчката по различните обособени позиции се отнася до извършването на различен обем строително-монтажни работи, а изискването на касатора за специалиста „контрол по качеството“ е за лице с професионална квалификация „строителен инженер“ или еквивалентна. Професионална квалификация „строителен инженер“ сама по себе си не е гаранция за качествено изпълнение на дейността по контрол на качеството. В Националната класификация на професиите и длъжностите съществуват 24 професии „Строителни инженери“ с код 2142, между които и инженер хидролог, инженер иригации, инженер пристанищно строителство, фасаден инженер. Следователно всички изброени видове строителни инженери, развиват дейност в специфична сфера, като трябва да се прецени, коя от тях е най-тясно обвързана с предмета на обществената поръчка, в исканата от възложителя степен, за да се упражни възможно най-ефективен и ефикасен контрол върху качеството.

За изискването или „еквивалента“ професионална квалификация, може да се заключи, че в професионалното направление в областта „Строителство“ има още седем професии. Еквивалентни са и специалностите в професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“ от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с Постановление №125 на Министерския съвет от 24.06.2002 г., Те предоставят професионална квалификация за професиите „архитект“ и „инженер“. Следователно лицата, притежаващи такива професионални квалификации биха могли, ако притежават и професионална квалификация за контрол на строителството, да осъществяват дейността, при изпълнение на изискването на касатора за максимална близост на професионалната квалификация на тези лица – извън тази за контрол върху качеството, с предмета на поръчката.

Налага се извод, че професионална квалификация „строителен инженер“ или еквивалента на лицата, които ще извършват дейностите по контрол върху качеството, изисквана от настоящия касатор не улеснява особено подбора на изпълнители, които да изпълнят поръчката най-добре. Но за сметка на това поставя пред потенциалните кандидати изискване, което необосновано може да ограничи участието им.

При тези изводи, заключението на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона.

Това нарушение се квалифицира като нередност, както по т. 9 „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или документацията за участие“, така и по т. 10 „ Критерии за подбор не са свързани със или не са пропорционални на предмета на поръчката“ по приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, приета с ПМС № 57/28.03.2017 г. Изводите в този смисъл на решаващия съд са правилни и се споделят от настоящата инстанция.

Относно втората нередност, установена със спортното решение за налагане на финансова корекция на О. С, която се отнася до незаконосъобразна Методика:

Съгласно чл. 70, ал. 7 от ЗОП в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Целта е да се гарантира възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации (т. 1); да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите (т. 2); да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. По силата на чл. 70, ал. 5 от ЗОП показателите, включени в критериите по ал. 2, т. 2 и 3, трябва да са свързани с предмета на поръчката. Те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция между участниците.

Следователно законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за оценяване, които да гарантират запознаване на участниците с параметрите на оценяване, в рамките на които да предложат оферта, целяща най-добро класиране. Показателите следва да имат точно и конкретно формулирано съдържание и с оглед степента на съответствие, да са определени точни указания за тяхното оценяване. В случая тези императивни изисквания на закона не са спазени, касаторът е заложил допълнителни надграждащи характеристики, в които има неясни термини, предполагащи субективизъм при оценяването на проектните предложения. Това са термините и съчетанията „аргументиран подход“, „качествено изпълнение“ и „по-високо качество“, „ технически аспект“, като липсват определения какво точно има предвид възложителят, използвайки тези понятия. От посочените в т. 3 и т. 4 надграждащи характеристики участникът разбира само, че следва да предложи допълнителни мерки за осигуряване на по-добро и качествено изпълнение, но къде и в какъв обем да бъдат заложени не е уточнено. Така поставеното изискване се явява неясно, както за потенциалните участници, така и за комисията, която ще оценява предложенията. Последната има прекалено голяма свобода на избор по отношение тълкуването и прилагането на тези изисквания и преценката дали предложената допълнителна мярка може да се счете за такава, спрямо постигането на по-високо качество, остава изцяло за сметка на личностните и професионални възприятия на членовете на комисията, без да е налице възможност за обективна оценка. Ето защо липсва и яснота относно това какъв ще е подходът на комисията при присъждане на точки по отношение на този компоненти.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, възложителите могат да изискват представяне на планове, графици и други документи, свързани с организацията на изпълнение на дейностите, доколкото представят изпълнението в съответствие с офертата на участника и изискванията на възложителя. Но пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите не може да е основа за оценката на офертите. В случая, възложителят е утвърдил надграждащи критерии, които позволяват оценяването на проектните предложения да се свърза с пълнотата и начина на оформяне на информацията в документите. Предвидено е получаване на по-голям брой точки, ако участниците покажат разпределението, броят и квалификацията на необходимите строителни лица за всяка една операция, както и за посочване на технически ресурси – брой и вид на необходимата механизация, материали, срещи със заинтересовани страни и др. Тези надграждащи критерия не оценяват предмета на поръчката, а пряко сравняват предложенията на всички участници. Това създава несигурност, доколкото никой от кандидатите не е запознат с останалите предложения за изпълнение на поръчката, а точките се поставят при извършване на сравнителен анализ между офертите.

Налага се извод, че утвърденият механизъм за оценяване не осигурява обективно оценяване на офертите и в нарушение на чл. 70, ал. 7 и ал. 5 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, дава неограничена свобода на оценителната комисия при присъждане на точките и не предоставя на потенциалните участници достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при оценяването.

Достигайки до сходни изводи, първостепенният съд правилно е приложил материалния закон към точно и пълно установени факти.

Правилен е и изводът, че това нарушение се квалифицира като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие".

Следователно генералният извод на решаващия съд относно наличието на двете групи нередности, които са обосновани, както фактически, така и правно в оспорваното решение, е правилен и съответен на събраните по делото доказателства и закона.

Касаторът оспорва още изводът на ответника и решаващия съд относно третия елемент от фактическия състав на нередността – наличие на вреда за бюджета на Съюза.

Видно от дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет.

За случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ попадащи в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, законодателят е приел, че не е възможно да бъде определено количествено изражение на финансовите последици, т. е. не може да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определил процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи в случая 25% с възможност на намаляване на 10%, 5 %. Това означава, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението към Наредбата нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на решението в частта, с която е определен конкретния размер на финансовата корекция. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, при определянето на финансовата корекция се вземат предвид естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициера, и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, като размерът се изчислява чрез прилагане на диференциален или на пропорционален метод. В случая финансовата корекция е определена чрез прилагане на пропорционалния метод, доколкото поради естеството на нарушенията е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В рамките на самостоятелната си преценка административният орган законосъобразно е определил финансовата корекция в размер от 5 %, който подробно е обосновал в решението си, като се е възползвал от правото си да намали предвидената корекция от 25% на 5%, което е възможно най-малката корекция. Законосъобразно е определена и основата на финансовата корекция, доколкото, видно от приложения договор, предоставената безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проектното предложение е 100 % и не е предвиден собствен принос.

Решение № РД-02-36-1394 от 29.10.2018 г. на зам.- министъра на регионалното развитие и благоустройството и УО на ОПРР е съобразено и с целта на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗУСЕСИФ средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициента и при осигуряването на публичност и прозрачност. Допуснатите нарушения на ЗОП в случая представляват нарушение, водещо до незаконосъобразно разходване на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, което е в противоречие с целта на ЗУСЕСИФ.Фта корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на ЕС размера на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, който е неправомерно разходван.

Предвид изложеното, като е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО по ОПРР и е отхвърлил жалбата на О. С, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

За пълнота: Неоснователно е възражението на касатора, че решението за финансова корекция, както и решението на Адм. съд Пловдив не е съобразено с практика на КЗК и ВАС потвърждаващи законосъобразността на методики за оценка на оферти, които са основани на сходен подход, като използвания от настоящия касатор, като възложител. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗУСЕСИФ, този закон определя националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Видно от разпоредбите на раздел първи на глава втора ЗУСЕСИФ, сред създадените органи и структури за управление на средствата от ЕСИФ на национално ниво не се включва Агенцията за обществени поръчки. Правомощието на ръководителите на управляващите органи да определят финансови корекции на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е обусловено от липсата на осъществени контрол на АОП върху процедурата по проведената обществена поръчка. Противопоставимо в производството по ЗУСЕСИФ е единствено съдебното решение на ВАС по спор за законосъобразност акт на КЗК, предвид силата на присъдено нещо на съдебния акт. Такова решение не е налице по спора, поради което и осъщественият предварителен контрол за законосъобразност на процедурата по поръчката от АОП не се явява правно релевантен факт досежно компетентността на ръководителите на управляващите органи да определят финансови корекции за нередности, допуснати в хода на тези процедури по ЗОП.

При този изход на спора искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски поделото съгласно представен списък е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника бъдат присъдени сторените разноски. Представени са доказателства за направени разноски в размер от 6429, 37 лева с ДДС за възнаграждение на адвокат. Спорът е със значителен материален интерес, голяма фактическа и правна сложност, която обуславя неоснователност на възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението за адвокат, още повече договореното и платено такова е в рамките предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 703 от 27.03.2019 г. по адм. д. № 3540/2018 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА О. С да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото в размер на 6429, 37 (шест хиляди четиристотин двадесет и девет лева и тридесет и седем стотинки) за касационната инстанция.

Решението е окончателно.