Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.Д от [населено място], община [община], чрез адв.. М, против решение № 326 от 10.09.2018г. по адм. д. № 122/2018г. на Административен съд –Смолян, с което по жалба на „Невел“ ЕООД със седалище с. В., общ. Сатовча е отменена Заповед № А – 658 – 1 от 31.08.2015г. на кмета на О. Д, с която на основание чл. 129 ал. 2 ЗУТ и протокол №13/20.08.2015г., т. 14 на ОЕСУТ е одобрено изменение на ПУП - ПР за УПИ XX, кв. 3 по плана на с. Ц., утвърден със заповед № 252 от 22.10.1991г., с урегулиране на нов УПИ XX, кв. 3 и отреждане „за гараж“.

В касационната жалба се твърди недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба от лице, което не е от кръга на заинтересованите лица да оспорват заповедта на кмета на община Д.. Твърди, че именно с такива указания е отменено прекратително определение и съответно делото е върнато за установяване дали имота на „Невел“ ЕООД действително се засяга от оспорения план за регулация. Твърди, че съдът и при първото разглеждане на делото не е установил този въпрос, а при второто неправилно приема, че жалбоподателят е лице по чл. 131 ал. 2 т. 4 от ЗУТ. Твърди, че с оспорения план не се променя предназначението на имота и че той не е съседен на имота, предмет на плана, тъй като се намира през улица. Евентуално върди неправилност на решението, поради неспазването на принципа за съразмерност на мярката по чл. 6 от АПК, тъй като посочва, че му е издадено разрешение за строеж за гараж спрямо новата регулация и строежът е извършен на груб такъв. Иска отмяна на решението и оставяне в сила на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът кмет на О....