Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х.С против решение № 491 от 07.03.2019 г. по адм. дело № 1160/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-18-95/24.01.2018 г., издадена от кмета на район „Централен“, община П., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „едноетажна масивна сграда“ в поземлен имот с идентификатор 56784.520.820 по КККР на гр. П., ПИ 1533, включен в УПИ XV-1514, 1533, кв. 391 по плана на Първа градска част, гр. П.. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната на съдебния акт, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред касационната инстанция.
Ответникът – кметът на район „Централен“, община П. не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства.
Първоинстанционният съд неправилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт.
Действително, оспорената заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ орган, но при постановяването й...