Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Ди Би К. Б“ ЕООД, гр. П., чрез процесуален представител, срещу Решение № 760/04.06.2019 г. по адм. дело № 118/2019 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р- 29002917008990-091-001/ 27.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД „ГДО" на НАП, потвърден с Решение №1604 от 22.10.2018 г. от Директора на Дирекция „ОДОП", гр. С. в частта, с която на ревизираното дружество не са признати данъчни амортизации върху данъчни дълготрайни нематериални активи в размер на 611 392.44 лв. за 2011г. и 611 392.44 лв. за 2012г., в резултат на което са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 61 872.24 лв. за 2011г. и 61 872.24 лв. за 2012г. и следващите лихви за забава.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е формирал свои правни изводи, а буквално е възпроизвел тези, съдържащи се в решението на горестоящия орган. Намира, че изтъкнатият от съда синхрон между данъчното и счетоводното законодателство не е аргументиран, както и, че неправилно заключението по проведената ССчЕ е възприето като неотносимо. Сочи, че придобитите при прехвърляне на търговското предприятие отношения с клиенти отговорят на принципните изисквания на МСС 38 относно признаване на счетоводен дълготраен нематериален актив. Навежда доводи, че процесните активи не са вътрешно генерирани, както и, че при прехвърляне на предприятие между несвързани лица се признават счетоводни дълготрайни нематериални активи. Подчертава, че подходът, възприет от съда, води до различни последици за страните по сделката, което е недопустимо. Релевира...