Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й.Ц от [населено място] срещу Решение № 412 от 25.10.2018 г., постановено по адм. д. № 358 по описа за 2018 г. на Административен съд – В. Т, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена от С.С – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Т, на 03.05.2018 г. в 11.24 ч.

В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.

Ответникът – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Т не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е принудителна административна мярка (ПАМ) – преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена от С.С – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Т, на 03.05.2018 г. в 11.24 ч.

За да отхвърли...