Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И.М, [населено място], [адрес] срещу Решение №209 от 19.10.2018 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело №392/2018 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Мутишев срещу Заповед №18-1139-000222 от 04.07.2018 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на вътрешните работи, гр. К., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) му е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от шест месеца. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – И.М, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Сочи, че ответникът по делото не взема становище по жалбата и по този начин го лишава от възможността да му постави въпроси и да получи отговори на относимите по спора въпроси. Неправилен счита извода на съда, че актът за установяване на административно нарушение доказва по безспорен начин твърдяното нарушение. Съдът не е отчел, че техническото средство, с което е установена сочената концентрация на алкохол в кръвта, е негодно за употреба, тъй като е сертифицирано на 16.04.2009 г. и годността му изтича на 16.04.2019 г. Това доказва вероятността от грешки и прави недоказано твърдението на органа.
Съдът не е обсъдил възраженията му за невръчване на талон за кръвен анализ, не му е предоставил възможност за пълно изясняване на фактическата обстановка и е препятствал установяването на относимите обстоятелства като не е приел представени по делото доказателства. Не е обсъдил молбата му до началника на сектор „Пътна полиция“ за предоставяне на четлив препис, както и тази за допускане на съдебна експертиза. Не е обсъдил приетите писмени доказателства и е отнел възможността му да развие подробни писмени съображения.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на друг състав за ново разглеждане. Касаторът се представлява от адв. И.Х,
2. Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на вътрешните работи, гр. К., не взема становище.
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:
1. На 04.07.2018 г. около 1, 10 часа г-н Мутишев е управлявал собствения си лек автомобил марка „Форд“, модел „Пума“, регистрационен [рег. номер на МПС] по второкласен път №2-62 – с. Н. Ч по посока от гр. К. към гр. Д., като при проверка контролните органи установяват, че управлява с концентрация на алкохол в кръвта 0, 51 на хиляда, установено с техническо средство „А. Д 7510“, фабричен №ARBB-060. На водача е издаден талон за изследване №003536, но той отказва да му бъде извършен тест за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и приема показанията на техническото средство. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение №980728, връчен на водача.
2. На 04.07.2018 г., със Заповед №18-1139-000222, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), началникът на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., прилага на г-н Мутишев принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ - лек автомобил марка „Форд“, модел „Пума“, регистрационен [рег. номер на МПС], за срок от шест месеца.
3. В хода на съдебното производство органът представя: Заповед №277з-1046 от 30.06.2017 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., с която оправомощава длъжностни лица от областната дирекция, в т. ч. началника на сектор „Пътна полиция“, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.04.4812; удостоверение за премината периодична проверка на 29.05.2018 г. на техническото средство. ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в исканата от закона форма, като са изложени фактически и правни основания. При издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон.
Съдът приема, че релевантният за прилагане на мярката факт е надлежно доказан чрез съставения акт за установяване на административно нарушение, като актът, чрез който се реализира административнонаказателната отговорност на водача предхожда този по прилагане на принудителната мярка, но и двата акта имат общ правопораждащ факт – допуснатото правонарушение.
Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата. Изводът на съда е правилен. V. По съществото на спора:
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.
Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Първият довод на касатора, които излага в подкрепа на този твърдян порок е, че ответникът не е изразил становище по доводите му и с това го е лишил от възможността да получи отговор на интересуващи го въпроси. Този довод на касатора е неоснователен. Процесуалното поведение на страните в съдебното производство е въпрос на тяхна лична преценка и не обосновава нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда.
Вторият довод на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необсъждането на доводите му за невръчване на талон за кръвен тест. В жалбата, с която е сезирал съда, касаторът твърди, че не е отказал получаването на талон за кръвна проба, а е попитал дали може да бъде закаран от полицейските служители до гр. К. или дали биха му разрешили да отиде с автомобила си до там, на което е получил отрицателен отговор. Вярно е, че тези доводи на касатора не са обсъдени от първоинстанционния съд, но за да е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила обективирано в необсъждане на доводи на страната е необходимо тези доводи да са относими към предмета на делото. Ноторно е, а и касаторът, видно от доказателствата по делото е водач с продължителен стаж, че полицейските органи не са транспортна организация, която осъществява превоз на водачи, управляващи моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, поради което неизпълнението от тях на различни желания на проверяваните водачи не е релевантен факт за законосъобразността на оспорената заповед. С оглед на това необсъждането на този довод на касатора от съда в случая не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Третият довод на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е за отказа на съда да допусне събиране на искани доказателства.
С нарочна молба по делото касаторът е поискал съдът да задължи ответника да представи доказателства за определения от производителя на техническото средство „допуск на неточност“. Съдът не е допуснал исканото доказателствено средство, тъй като е приел, че то е неотносимо за оспорената принудителна мярка, а би имало отношение за административно-наказателната отговорност на водача. Мотивът на съда, с който е отказал събирането на исканото доказателство, е неправилен. Установената концентрация на алкохол в кръвта на водача е релевантен факт както за административно-наказателната му отговорност, така и за прилагане на принудителната мярка.
Въпросът е, че информацията, заради която е исканото доказателство, е нормативно установена. В разпоредбата на чл. 774 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метричен контрол са изрично регламентирани допустимите грешки на анализаторите на алкохол в кръвта като по отношение на процесното техническо средство – „А. Д 7510“ допустимата грешка е ± 5% от измерената концентрация – т. 2.
Тази нормативно установена допустима грешка е ирелевантна за определяне на конкретната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на проверения водач, тъй като първо, никой не гарантира, че грешката е винаги в полза на водача. Именно поради това при съмнение водачът има право да бъде проверен чрез тест за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и резултатът от този тест има предимство пред резултата от техническото средство.
Второ. Законодателят в разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), издадена на основание чл. 174, ал. 4 ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорената заповед, изрично регламентира, че при отказ на лицето да получи талон за изследване или при неявяване в определения срок на посоченото място употребата на алкохол се установява „въз основа на показанията на техническото средство“. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, който в Решение №428 от 11.11.2013 г. по наказателно дело №1435/2013 г. приема, че „Граматическото и логическото тълкуване на текста (чл. 6 от наредбата) води до извода, че при лимитативно изброените хипотези, употребата на алкохол от водача се установява само и единствено въз основа на показанията на техническото средство. Използването в текста на пълен член в израза „показанията на техническото средство“ означава, че законът има предвид само установените стойности с конкретно използваното техническо средство при конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване с допустимо техническо отклонение“.
И трето. По делото органът е представил доказателства за техническата годност на процесното техническо средство – удостоверение за одобрен тип средство за измерване и резултат от проведена периодична проверка на процесното средство, които безспорно доказват, че процесното техническо средство е надлежно регистрирано и одобрено за употреба и е преминало периодична проверка на 29.05.2018 г., която е със срок на валидност шест месеца.
С оглед на горното първоинстанционният съд, макар и с неправилни мотиви, правилно не е допуснал събирането на исканото от касатора доказателство.
Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е приел искано доказателство – „оригинала на долната страница“ на акта за установяване на административно нарушение, от който било видно, че знакът за промили е неясен, което затруднило защитата му. Първо, от доказателствата по делото не се установява заявено по надлежния ред искане от касатора за приемане на твърдяното доказателство. Второ. От представения по делото акт за установяване на административно нарушение е видно, че вписаното в него е напълно четимо. И трето. От молбата на касатора до директора на Областната дирекция и от жалбата на касатора, с която е сезирал първоинстанционният съд е видно, че пределно ясно е „разчел“ съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, тъй като точно е посочил релевантните факти и в двата документа.
Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е допуснал исканото доказателствено средство – съдебно-техническа експертиза. От доказателствата по делото не е видно в нито един момент касаторът да е сезирал съда с искане за допускане на съдебна експертиза, което да е останало неуважено от съда.
Изложеното прави доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила неоснователни.
Касаторът счита обжалваното съдебно решение за неправилно поради необоснованост.
Първият довод на касатора за необоснованост на обжалваното съдебно решение е свързан с приетото от съда за доказано, въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на твърдяното от органа нарушение. Този довод на касатора е неоснователен. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП актът за установяване на административно нарушение има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. С оглед на това първо, твърдението на касатора за доказателствената сила на акта противоречи на изричната законова разпоредба, и второ, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в акта, е на касатора. По делото касаторът не е ангажирал доказателства, които да дадат основание да се направи обоснован извод за фактическа обстановка, различна от посочената в акта. Налице са само едни твърдения в касационната жалба, които не са подкрепени с доказателства. При това съдът правилно е определил релевантния по делото факт - управление на моторно превозно средство с алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установен по надлежния начин.
Вторият довод на касатора за необоснованост на обжалваното съдебно решение е свързан с твърдението за изтичане на срока на годност на техническото средство на 16.04.2019 г., което обосновавало неговата негодност да измерва точно. Този довод, в контекста на изложеното по-горе досежно нормативно установените изисквания към техническото средство и доказаните по делото релевантни факти – на неговото надлежно сертифициране и премината периодична проверка на 29.05.2018 г., т. е. малко повече от един месец преди процесното използване, са абсолютно неоснователни и не подкрепени с каквито и да било доказателства.
Изложеното прави доводите на касатора за необоснованост на обжалваното съдебно решение неоснователни.
Видно от горното съдът, макар и с изключително пестеливи мотиви, е постановил правилно като резултат съдебно решение. Същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №209 от 19.10.2018 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело №392/2018 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.