Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Б, [наименование] [населено място], против решение № 11 от 28.01.2019 г., постановено по адм. дело № 304/2018 г. по описа на Административния съд – Ловеч. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение и иска да бъде отменено. Твърди, че разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ППЗИНЗС урежда начина на получаване на пощенски пратки и Началникът на затвора няма компетентност да урежда този ред със своя заповед.

Ответникът – ГДИН, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Василева. Оспорва касационната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Т., довели до нарушаване на правата му. Решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 284 ЗИНЗС, съдът е отхвърлил предявения иск, подаден от С.Б против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. С., с искане за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ изплащане, за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на затворническата администрация в ЗОЗТ „Атлант“ гр. Т., изразяващи се в...