Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Национален исторически музей, подадена срещу решение № 2536 от 16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1157/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на С.А е отменено писмо № РД-44-125/02.01.2018 г., издадено от касатора по нейно заявление от 18.12.2017 г. за достъп до обществена информация. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. О. А оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а правните му изводи изцяло се споделят, без да е необходимо преповтарянето им. Решението е законосъобразно и обосновано.

Искането на Ангелова за достъп до обществена информация е идентифицирано така: "Всички издадени от Вас експертни заключения за износ на предмети /копия, реплики и предмети с търговско предназначение/ от Панагюрското златно съкровище". Предвид действащата нормативна уредба съдът правилно е приел, че заявлението е с противоречив характер и не е коректно изготвено. При това положение органът е следвало да даде указания за прецизирането му съгласно чл. 29 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), а не да излага необоснован довод, че оспореното писмо е акт по чл. 33 от ЗДОИ. От уточнението зависи дали действително исканата от Ангелова информация е създадена и се съхранява от НИМ като задължен по закон субект, респективно къде е нейното местонахождение. Затова съдът правилно е отменил отказа за предоставяне на обществена информация при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК (липса на...