Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция (ОД) – Ямбол на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител юриск. Брайкова, против решение № 101/04.06.2019 г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. дело № 154/2019г., с което е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/06/3/0/01417/2/01/04/01 от 15.02.2019 г.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи, че в конкретния случай не е приложим чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, тъй като договорът с ползвателя на помощта е сключен по реда на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и заявката за второ плащане е следвало да се подаде по реда на чл. 33, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт. Сочи, че в тези хипотези § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.) предвижда, че до изтичане на периода на мониторинг, т. е. до изтичането на срока, в който съответният бенефициент е задължен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, е приложим досегашния ред. Намира, че същият извод следва и от нормата на чл. 30, ал. 2 от Наредба № 4 от 30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП /Наредба № 4/, която предвижда, че за установяване на дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, Изпълнителният директор на ДФЗ - РА или лице, на което е делегирано правомощието по чл. 20а, ал....