Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на А.Т от [населено място], [община], чрез адв.. З против решение № 23 от 05.02.2019 г. по адм. дело №357/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът кмет на О. Д не ангажира становище по касационната жалба.

Ответниците Ц.Т и Т. Белиато не вземат становища по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-04-792/ 19.07.2018 г. на кмета на О. Д, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 223 ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи в имот 258 /част от УПИ IV-238, 258 по действащия ПУП/, съставляващи 1."постройка на допълващо застрояване-навес”, долепен до жилищната сграда в съседния УПИ V-239 с размери 7, 70/6, 00м и височина 2, 50м; 2.“складово помещение“ с размери 3, 50/2, 00м и 3.“плътна ограда“ по имотната граница с имот 239 с дължина 6, 00м и височина 2, 10м. Прието е, че се касае за строежи по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършени в точно визираните в констативния акт и заключението на съдебно-техническата експертиза параметри в периода 1989-1990г., които не попадат в някоя от изключителните хипотези по §16, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на...