Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на кмета на община Ш. против решение № 69 от 15.05.2018 г., постановено по адм. дело № 87/2018 г. по описа на Административен съд - Шумен. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени решението и да отхвърли жалбата на В.П срещу издадения от кмета на община Ш. индивидуален административен акт по промяна постоянния адрес на малолетното дете И. П.
Срещу същото съдебно решение е предявена и втора касационна жалба от И. П., действащ чрез своята майка и законен представител В.П.Т касационен жалбоподател твърди нищожност, евентуално – недопустимост, евентуално – неправилност на съдебното решение с произтичащите от това законни последици. Претендира присъждането на разноски.
Редовно призован за съдебно заседание, кметът на община –Шумен, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество.
Касационният жалбоподател И. П., действащ чрез своята майка и законен представител В.П,редовно призован, се представлява от адв.. Г, който поддържа касационната жалба на доверителя си, а по същество твърди нищожност, евентуално –недопустимост, евентуално - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в жалбата и устно – в хода по същество.
Ответникът по касационните жалби, В.П,редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.. П, която оспорва касационните жалби, а по същество твърди валидност, допустимост и правилност на атакуваното с тях съдебно решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за валидност, допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт.
Касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК, поради което са допустими.
При извършената от ВАС по наведените от касационния жалбоподател И. П., действащ чрез своята майка и законен представител В.П, проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира съдебното решение за недопустимо като постановено по съществото на предявена при липса на правен интерес жалба.
Производството пред Административен съд Шумен е образувана по жалбата на В.П срещу индивидуален административен акт на кмета на община Ш. или упълномощено от него лице относно промяната на постоянния адрес на малолетния му син И. П.
С обжалваното решение административният съд е отменил извършената промяна в адресната регистрация на малолетното дете по заявление за постоянен адрес № 172 от 05.02.2018 г.
За да постанови този резултат, АС - Шумен е приел жалбата за допустима с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 2 АПК при наличие на правен интерес за жалбоподателя, тъй като издаденият индивидуален административен акт засяга неблагоприятно правото му на съвместно живеене с детето като негов родител, регламентирано в чл. 126, ал. 1 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР) адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като според чл. 90, ал. 1 от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5.
Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и по-точно мястото, на което гражданите и техните малолетни или непълнолетни деца са се установили да живеят временно или постоянно, съответно при постоянния адрес да бъдат вписани в регистъра на населението, който административният орган е длъжен да поддържа в актуално състояние.
Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗГР постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, като според ал. 3 от същия законов текст за малолетни и непълнолетни и за поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.В случая майката на детето като негов законен представител и притежател на предвидената в чл. 129 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) представителна власт е заявила пред компетентния орган нов постоянен адрес на малолетния си син, като след дължимата проверка на обстоятелствата по чл. 92 ЗГР, регистрацията е извършена.
Според чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
В случая предмет на оспорване е позитивен административен акт, чийто адресат жалбоподателят не е. Отделно от гореизложеното този акт не накърнява пряко и непосредствено права на бащата В.П по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, поради което подадената от него жалба като недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Следва да се извърши разграничение между изведеното от специалния закон (ЗГР) задължение за адресна регистрация и упражняването на правата и задълженията на родителя, уредени в СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) (СК). Адресната регистрация не е предпоставка за дължимото според чл. 126, ал. 1 СК съвместно живеене на родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действителното място на живеене, съответно на вписване в регистъра на населението. Въпреки че вписването в регистъра на населението е от значение за упражняване на права и изпълнение на задължения, то те са относими към адресата на акта по регистрация, какъвто жалбоподателят не е. Изведените в жалбата обстоятелства не основават правен интерес от оспорването на акта по регистрация на малолетното дете на нов постоянен адрес, а подлежат на разрешаване в предвидените в СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) производства - производствата по чл. 123, чл. 127 или в това за прекратяване на брака, каквото се твърди в жалбата за отпочнало, като с оглед техния изход би се стигнало до исканите от жалбоподателя правни последици.
Наличието на правен интерес у жалбоподателя не се обосновава и с твърдението, че регистрацията на нов постоянен адрес на малолетния И. е следвало да се извърши въз основа на подадено от двамата родители заявление. Нито в ЗГР, нито в приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация има ограничение в смисъла, посочен от жалбоподателя, а именно, че настоящият и постоянен адрес на малолетното дете следва да бъде променян само ако на заявлението (по образец) фигурират подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното съгласие. Проблемите на режима и упражняването на родителските права не са в обхвата на регулираните от административното право обществени отношения. По тази причина за административния орган е достатъчно единият от двамата законни представители на недееспособните да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 СК, съгласно която всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете.
Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Обжалваното решение като недопустимо следва да се обезсили, а производството по делото да бъде прекратено като образувано по недопустима жалба.
При този изход на спора исканията на страните за присъждане на разноски по делото са неоснователни.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 69 от 15.05.2018 г., постановено по адм. дело № 87/2018 г. по описа на Административен съд - Шумен. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.