Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С.К против решение № 5618от 09.10.2017 г. по адм. дело № 5199/2017 г. на Административен съд – София град. Касационният жалбоподател, чрез пълномощника си, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – полицейски орган при 05 РУ - СДВР – Г.С, не е изразил становище по същата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на С.К против заповед за задържане на лице рег. № 22939/29.03.2017 г., издадена от полицейски орган при 05 РУ – СДВР, на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

В оспорената заповед за задържане на лице е посочено, че на 29.03.17г в 16.30 часа в помещение за временно задържане на 05 РУ-СДВР е задържан за срок от 24 часа лицето С.К, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 198 от НК (грабеж). Заповедта е подписана от лицето, като същото е освободено на 30.03.2017 г. в 14.35 часа. Приложен към преписката е протокол за обиск от същата дата, както и декларация, с която лицето е запознато с правата му и е заявило, че не желае адвокатска защита, а единствено да бъде уведомена баба му (Ц.К) на посочен от него мобилен номер,...