Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.В от [населено място] против Решение №155/19.06.2019 г. на Административен съд Кюстендил, по адм. дело №181/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против Решение №1040-09-11/27.03.2019 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кюстендил (ТП на НОИ - Кюстендил), с което е потвърдено Разпореждане №091-00-105-1/21.02.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кюстендил, за периода 17.01.2019 г. – 16.05.2019 г. в дневен размер от 9 лева. В касационната жалба се поддържа, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 54б, ал. 3 КСО по отношение на спора, като е приел, че хипотезата е относима и към прекратени правоотношения, възникнали по силата на договор за управление и контрол по чл. 141, ал. 7 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ). По изложени подробни съображения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК моли съдът да отмени обжалваното съдебно решение, както и административния акт.

Ответната страна – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, настоящият съдебен състав...