Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК.

Образувано е по искане, предявено от "Ш. С" ЕООД със седалище в с. Б., община С., чрез адвокат К.К за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК на влязло в сила решение № 866 от 22.01.2019г. по адм. дело № 2990/2018г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отменено решение № 2352 от 29.12.2017г. по адм. дело № 2324/2017г. на Административен съд - Варна и вместо него е изменено решение за налагане на финансова корекция № 03/311/00437/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/317 от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като основата за налагането й е намалена от 19558 лева на 15646.40 лева. В останалата й част жалбата на търговското дружество срещу административния акт е отхвърлена, като неоснователна. Страната се позовава на обстоятелството, че с решение №15652 от 14.12.2018г., постановено по адм. № 11440/2017г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019г. по адм. д. № 1757/2019г. на петчленен състав на Първа колегия на същия съд, е обявена за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" (наричана в настоящото изложение "методиката"). Твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, съгласно която влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато е основано на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.

Ответната страна - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" изразява писмено становище чрез юрисконсулт Б.М за неоснователност на искането за отмяна, разгледано на базата на чл. 239, т. 1 АПК Същевременно развива и доводи за неоснователност на искането с правно основание чл. 239, т. 3 АПК.

Искането за отмяна е подадено от надлежна...