Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Т.М, срещу решение № 3133 от 05 март 2019 година, постановено по адм. дело № 4164/2018 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена негова заповед № ЧР-П-14/28 февруари 2018 година и министерство на икономиката е осъдено да заплати на С.Аа сума в размер на 1350.00 (хиляда триста и петдесет) лева.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – С.Аа, чрез пълномощника си адв. В.Аа в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Върховния административен съд, пето отделение е образувано по жалба на С.Аа срещу заповед № ЧР-П-14/28 февруари 2018 година, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение за длъжността: „старши експерт“ с придобит ранг III младши, отдел „Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и договаряне“, главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерство на икономиката поради съкращаване на длъжността. Със заповедта е определено още на лицето да се изплати обезщетение съгласно чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Съдът е приел, че при заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с...