Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Враца, чрез процесуалния му представител Д.М, против решение № 263 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 187/2018 г. по описа на Административен съд – Враца (АС-Враца), с което по жалба на Г.Г е отменена негова заповед рег. №369з-471 от 15.03.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година на служителя.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за незаконосъоразност на оспорената заповед за нарушено право на защита, поради неспазване на изискванията по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде постановено ново по съществото на спора като се остави в сила обжалваната заповед. Не се претендират разноски.

Ответникът - Г.Г, чрез пълномощника си адв. Л.В, в писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение същата. Претендира присъждане на адвокатски хонорар за осъществената от адв.. В безплатна адвокатска помощ в касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана...