Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Д. Б“ ЕООД, подадена чрез пълномощник адв.. Д, против решение № 72 от 28.02.2019 г., постановено по адм. дело № 594/2018 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-04000618116907-004-001/09.07.2018 г. на главен инспектор по приходите в ТД на НАП В. Т, потвърден с Решение № 188/01.10.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП)- гр. В. Т, с който е отказано възстановяване на сума в размер на 679 126. 68 лв., от които ДДС в размер на 393 636. 89 лв. и законна лихва в размер на 285 489 79 лв., по искане на дружеството вх.№ 15751/11.06.2018г. по описа на ТД на НАП – В. Т.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. След изложение на фактическата обстановка, която е твърдяна пред административния орган и първоинстанционния съд, касатора счита, че неправилно е приложено Определение от 23 ноември 2017 г. по дело С-314/17 на СЕС, и неправилно с оспореното решение е определен редът по който може да се упражни право на приспадане на начисления данъчен кредит, тъй като с оглед наличието на влезли в сила РА, редът по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е неприложим. Твърди, че ползването на данъчен кредит по самоначисляване, извършено с РА може да стане единствено по реда на чл. 128 от ДОПК.Пва се на решение по дело С-138/12 на СЕС и решение по дело С-111814 на СЕС, в които се приема, че процедурата по чл. 128 от ДОПК е ефективен начин за коригиране на двойно данъчно облагане.
В съдебно...