№ 406София, 17. 07. 2009 година Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. Ч: Л. Р. Т ГРОЗДЕВА при участието на секретаря изслуша докладваното от съдията Б. Пно гражданско дело № 139/2009 година по описа на Първо гражданско отделение

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 във връзка с чл. 286 ал. 2 ГПК. Г. А. А. е обжалвал определението на Пловдивския окръжен съд № 1* от 16.12.2008г. по гр. д. № 2144/2007г., с което е върната подадената от него касационна жалба на основание чл. 286 ал. 1 т. 3 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд при условията на чл. 208 ал. 1 ГПК отм. е отхвърлил иска на Г. А. А. по чл. 108 ЗС, приет за разглеждане като насрещен при условията на чл. 104 ГПК отм., В изпълнение на разпореждането на Председателя на ІV г. о. на ВКС за проверка допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 2 във връзка с чл. 286 ал. 1 т. 3 ГПК въззивният съд в рамките на правомощията си по чл. 285 ГПК е констатирал, че с оглед данъчната оценка на имота - е 441лв. обжалваемият интерес е в същия размер т. е. под 1000лв. и касационното обжалване е недопустимо на основание чл. 280 ал. 2 ГПК. Определението е постановено при спазване на процесуалните правила. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК предвижда ограничение за касационно обжалване само за паричните искове. Законът не може да бъде тълкуван стеснително, защото в разпоредбата изрично е посочено, че не подлежат на обжалване пред ВКС решенията по...