ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98

София, 22. февруари 2021 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Б.Б гр. д. № 2981 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 189/19.06.2020 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 96/2020, с което е отменено решение № 173/13.12.2019 на Пирдопския районен съд по гр. д. № 186/2019, като са отхвърлени предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр за установяване извършването на дискриминация и по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

Недоволен от решението е касаторът Ц. С. Р., представляван от адв. А.. И. от САК, който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за определяне на размера на брутното трудово възнаграждение в хипотезата на чл. 222, ал. 3 КТ, вр. с чл. 228, ал. 1 КТ; за възможността страните да уговорят по-благоприятни условия, които не са уредени с императивни правни норми от закона или в колективния трудов договор съгласно чл. 66, ал. 2 КТ, за тълкуването на договорите съгласно чл. 20 ЗЗД; както и за възможността да се приеме като източник на правила за поведение на обичаят, когато се нарушава равноправното третиране на работниците, които (въпроси) са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Счита, че са налице предпоставките на чл....