Р Е Ш Е Н И Е

№ 192/2020

гр. София, 19.02.2021г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.И,

изслуша докладваното от съдията Е. Т гр. дело № 1020/2020 година.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Разглежда се касационна жалба на Б. М. Ю. от [населено място], общ. Т. с пълномощник адв. Д.А. от ДАК срещу решение №340 от 09.12.2019г. по гр. дело № 389/2019г. на Добрички окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение №164 от 12.12.2018г по гр. д №211/2018г на РС-Тервел, установителен иск за вземане на основание чл. 50 ЗЗД е уважен частично срещу настоящия касатор с признаване на задължение да обезщети И. С. Ф.,действащ като ЕТ „ИСМ-И. С“ в размер на 5250лв, обезщетение представляващо нереализирана печалба от земеделска култура – люцерна, в резултат на унищожаване на 1/5 от посевите в имот №029012 по плана на землището на [населено място],общ.Т., като увреждането е причинено на 12.12.2017г от неупражнен надзор върху собствено на ответника Б. М. Ю. стадо овце, навлязло в имота и отъпкало посевите.

В обжалваната понастоящем част на решението въззивният съд е ревизирал решаващите съображения на първостепенния съд, че липсват предпоставки за успешно провеждане на иска, след като не е бил приложен реда на специалния ЗОСИ и не е установено с протокол кой, на кого и каква вреда е причинил, като случая попада под санкцията на този закон.Въззивният съд е приел предпоставките за отговорност по чл. 50 ЗЗД за установени а по отношение на присъдения размер...