О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 63гр. София, 19.02.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията П. С гр. д. № 2926/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. С. срещу въззивно решение № І-18 от 28.02.2020г., постановено по в. гр. д.№ 277/2019г на Бургаския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 2510 от 05.12.2018г. по гр. д. № 8436/2017г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против О. Б иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на 115/231 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нот акт № 171/1981г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, наследниците на А. К., а именно М. А., Д. Г. и М. Г. /преживяла съпруга и дъщери/ са признати за собственици по наследство и давност на дворно място от 175 кв. м с адрес [населено място], [улица], представляващо имот пл.№ *, кв. 14а по плана на [населено място], част от който, заедно с част от имот пл.№ *, кв. 14а, образуват бивш парцел * с площ от 280 кв. м. С нот. акт № 6/1993г. М. Г....