№ 120

София 19.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3684 по описа за 2020г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. С. С. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат С. против въззивно решение № 1306 от 22.06.2020г. по в. гр. д. № 4339 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4056 от 5.06.2019г. по гр. д. № 15597/2017г. на СГС като е отхвърлен иска му срещу „Активи С и С“ ООД [населено място], с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000лв., част от сумата 250 441.83лв., с която неоснователно се е обогатило в резултат на незаплатени месечни анюитетни вноски по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 25.03.2008г., за периода 1.11.2012г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017г., като са присъдени разноски.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поставя следните два въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд, да даде указания относно релевантните за иска обстоятелства и за разпределението на доказателствената тежест за тях, ако е установил направени от първоинстанционния съд нарушения при докладване на делото? Позовава на противоречие с т. 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с посочени решения на ВКС, 2. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо...