№ 102

[населено място], 18.02.2021г.

В. К. С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1141/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. против решение № 918/24.04.2020 г. по гр. д.№ 5608/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 159/10.10.2019 г. по т. д.№ 60/2019 г. на Врачански окръжен съд, в частта му, с която предявения от касатора против „Агенция за събиране на вземания”АД отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК - че няма задължения към ответника, на основание два договора за кредит - № 129/01.09.2009 г. и № 56/22.12.2010 г., сключени с праводателя на ответника - „УниК. Б„ АД, вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия на ответника /, тъй като са погасени по давност – е отхвърлен като неоснователен. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му в противоречие с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед извода му, че с подаването на редовна молба за образуване на второто по ред изпълнително дело за принудително събиране на същите вземания, е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност, считано от 21.09.2017 г.. Неправилен страната счита и извода на съда, че давността се прекъсва с налагането на възбрана, независимо че същата се оказва наложена върху чужд, а не принадлежащ на длъжника имот. Касаторът изразява несъгласие с възприетото от състава действие единствено за в бъдеще на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК...