Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ при ЦУ на НАП гр. С. срещу решение № 2685 от 18.04.2019 г., постановено по адм. д. № 11287 по описа на Административен съд София-град за 2018 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221417005466-091-001/23.03.2018г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 808/11.06.2018г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – София, с който не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Милдън“ ЕООД с предмет „авточасти и консумативи“ за данъчен период м. 07.2017г. в размер на 15 330, 68 лв. и са определени лихви за забава.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Касаторът оспорва изводите на съда за доказаност реалността на процесните доставки и излага доводи в подкрепа на оплакванията. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли оспорването, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Макро транс БГ“ ЕООД в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсулт.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил ревизионен акт № Р-22221417005466-091-001/23.03.2018 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 808/11.06.2018г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – София, с който на „Макро транс БГ“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Милдън“ ЕООД с предмет „авточасти и консумативи“ за данъчен период м. 07.2017г. в размер на 15 330, 68 лв. и са определени лихви за забава.
За да постанови този резултат, при преценката за обоснованост и материална законосъобразност на РА, решаващият състав е изследвал предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съгласно националното законодателство и относимата практика на СЕС. Анализирал е приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. От събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е приел, че по делото се доказва реалното осъщчествяване на фактурираните доставки от „Милдън“ ЕООД. Мотивирал се е с приложената подробната документация за всяка фактурирана доставка, налична в счетоводствата на прекия доставчик и на ревизираното лице, както и на счетоводното отразяване на извършените операции във връзка с движението на стоките, категорично установено от експертизата. Посочил е, че са събрани достатъчно доказателства за реалното доставяне и влагане на резервните части и консумативи при получателя, поради което и в съответствие с практиката на ВАС и СЕС липсата на ресурс за изпълнение на доставката и неустановеният произход на стоката, на който се позовават органите по приходите, може да бъде основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит само при наличие на обективни данни за това, че данъчнозадължено лице, получило стоките или услугите, е знаело или е трябвало да знае, че е участвало в сделка, част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата, за което по делото не е правено изследване и не се твърди. С тези мотиви съдът е отменил РА. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт. Същият е постановен при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, въз основа на събраните по делото множество доказателства, както и заключенето на ССчЕ, които административният съд подробно е обсъдил, преди да направи извода си относно реалността на процесните доставки.
В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението, в съответствие с националните правила за доказване, да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Този извод се подкрепя категорично от представените и налични и при двете страни по доставката множество взаимосвързани и съответстващи си документи, от които се изяснява транспорта на стоките, логиката на механизма на доставката и по безспорен начин се установява реалното предаване на родовоопределените вещи, в изпълнение на един от елементите на фактическия състав, изискуем за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, а именно прехвърляне правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика към получателя, по смисъла на Директива 2006/112/ЕО. Правилно съдът се е позовал и на подробната съдебно-счетводна експертиза, която е изследвала счетоводните операции при доставчик и получател по спорните доставки, за да даде заключение за съответни записвания, сочещи счетоводно отразяване по фактурите, както и извършено плащане по тях. Последващата реализация на получените стоки в икономическата дейност на лицето, като съществен елемент, обосноваващ законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит също е проследено от експертизата и се доказва със съответните документи и записвания в тях - вътрешни приемно-предавателни протоколи за получени консумативи от шофьори, назначени при ревизираното дружество, за обслужване на камионите по време на експлоатация, като отрязяването им във фактурите и съвпадащите технически протоколи за извършен ремонт дават възможност да се проследи точно за кое превозно средство са били вложени частите. При наличие на представени договори, заявки, подписани приемо-предавателни протоколи и търговски документи за изписването и предаването на стоките на получателя, фискални касови бонове за осъществени плащания от регистрирано ФУ, технически протоколи за влагане на стоките и документи за танспортирането им, правилно първоинстанционният съд е приел за доказано действителното осъществяване на фактурираните стопански операции. Изложените мотиви, обосноваващи този извод, напълно се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях.
Неоснователно касаторът се позовава на неизяснения произход на стоката при предходен на прекия доставчик, като основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право, основната от които реалното осъществяване на доставката по процесните фактури, по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В случая, действителното изпълнение на пряката доставка се установява съобразно с изложеното по-горе. Наличието на стоки от фактурирания вид и количество следва да се установи при прекия доставчик, доколкото е от съществено значение за възможността му да доставки стоките и да прехвърли правото на разпореждане с тях като собственик към получателя. В случая прекия доставчик „Милдън“ ЕООД е представил документи от своя пряк доставчик за приемо-предаване и плащане на стоките, които след това е продал на ревизираното лице с процесните фактури. Липсата на доказателства за транспортирането на стоките между предходните доставчици и точен адрес на натоварване и разтоварване, както и фактът, че стоките са придобити от „Милдън“ ЕООД съгласно документите в дълга поредица от покупко-продажби, по която първоначалният доставчик не е декларирал извършените сделки или следващия получател е дерегистриран по ЗДДС, са неотносими обстоятелства към преценката за правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице, щом се установява разполагаемост на прекия му доставчик с фактурираните стоки, както и действителното им предаване към получателя. Както ВАС многократно е подчертавал, произходът на стоката не е част от фактическия състав, с чието проявление ЗДДС свърза възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, а при транспорт за сметка на доставчика, в случая при предходните доставчици, евентуалните нередности в транспортните документи не могат да се противопоставят на получателя. АССГ правилно се е позовал на трайната съдебна практика на Върховният административен съд, последователна с практиката на СЕС, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено.
По същите съображения са неоснователни и доводите за липса на декларирани данни по Z отчетите на регистрирания ЕКАФП на „Милдън“ ЕООД. Както беше изложено ревизираното лице не следва да отговаря за поведението на своя доставчик, което следва от тълкуването на Директива 2006/112/ ЕО. СЕС многократно е подчертавал, че не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне на данъчен кредит за предоставените му стоки/услуги, поради това, че издателят на фактурите за тези стоки/услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба. / С - 80/11 и С- 142-11, С- 324/11 и С - 18/13/.
Допълнително, от служебна проверка настоящата инстанция установява, че на „Макро транс БГ“ ЕООД е издаден РА № Р – 22221417002531 – 091 от 30.01.2018 г., потвърден с решение № 703 от 22.05.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. С., обжалван по съдебен ред в частта за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 48 671, 90 лв. по фактури, издадени от „Милдън“ ЕООД с предмет „авточасти и консумативи“ за данъчни периоди 03, 04. и 05 на 2017 г. С Решение № 5687 от 19.11.2019 г., постановено по адм. д. № 8091/2019 г., състав на ВАС, първо отделение, с подробни мотиви в подкрепа на извода си за наличие на реално осъществена доставка по спорните фактури за трите данъчни периода, е отменил РА в обжалваната част. Предмет на спора са били фактури на същия доставчик, издадени в предходен на процесния период, а именно 03. – 05. 2017 г., с предмет на доставки съвпадащ с този в настоящето производство и в процеса са изследвани и коментирани събраните доказателства, идентични с тези, представени по процесните фактури.
Касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила.
Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 982 лв. и разноски за държавна такса 122, 90 лв., за касационната инстанция.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2685 от 18.04.2019 г., постановено по адм. дело № 11287 по описа на Административен съд София-град за 2018 г.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП да заплати на „Макро транс БГ“ ЕООД гр. С., с ЕИК 205109443, сумата от 2 104, 90 лв. /две хиляди и четири лева и деветдесет стотинки/ за разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в касационна съдебна инстанция. Решението е окончателно.