Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 80, ал. 3 ЗДС.

Образувано е по касационна жалба на „Д. – 371“ ЕООД, ЕИК : 204014177, със седалище и адрес на управление гр. В., ж. к. „Младост“, бл. 130А, вх. 5, ет. 8, ап. 14, подадена чрез пълномощник – адвокат С.А, против Решение № 94/23.01.2019 г., постановено по административно дело № 995/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-17-7706-233/13.07.2017 г. на Областния управител на О. В.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда относно мотивираност на процесната заповед, наличието на предпоставките по чл. 80, ал. 1 ЗДС за изземване на имота – държавна собственост, приложението на чл. 87 и чл. 238 ЗЗД. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта на областния управител.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател, както и ответните страни Областен управител на О. В и Технически университет – Варна, редовно призовани, не изпращат представители. От процесуални такива и на двамата ответници са постъпили писмени становища, с които оспорват касационната жалба и изразяват становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила, както и претендират разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспорената пред административния съд заповед, Областния управител на О. В, на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС е наредил от „Д. – 371“ ЕООД да бъде иззет недвижим имот – държавна собственост, представляващ Студентско общежитие с прилежаща кафе-сладкарница, находящ се в гр. В., ул. „Добровник“ бл. 15, с обща застроена площ от 10 302 кв. м., тъй като се държи без правно основание.

Съдът е отхвърли подадената жалба, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, с посочени фактически и правни основания за изземване на имота. Неоснователни са доводите за липса на мотиви в процесната заповед, напротив същата съдържа подробно описание на развилите се правоотношение по повод ползването на отдадения под наем имот, както и обстоятелствата, наложили неговото изземване на основанието по чл. 80, ал. 1 ЗДС. При издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като изложените от съда мотиви в този смисъл се споделят от настоящия съд.

Заповедта е издадена и при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 ЗДС, съгласно който имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. Установено по делото е, че предмет на изземване е имот - държавна собственост, за което е налице съставен Акт за държавна собственост, в който е отразено, че правата на управление на имота са предоставени на Технически университет – Варна. Безспорно установена е и втората предпоставка за приложение на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно имотът да се държи без правно основание от адресата на заповедта. Правилно съдът е установил, че договорът за наем на имота е прекратен по силата на изричната клауза на чл. 17, ал. 1, т. 1, съдържаща се в него, съгласно която договорът се разваля автоматично когато наемателят не изпълни свое задължение, обвързано със срок повече от два месеца. Изпратено е и предизвестие за прекратяване на договора, което е било получено от наемателя, както и покана да освободи имота, който е продължил да държи без основание. Възникналите между страните по наемното правоотношение имуществени претенции, които междувременно са били разрешени от общия съд, са неотносими към настоящия правен спор, поради което не следва да бъдат обсъждани.

При постановяване на заповедта е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80 ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая, оспореният акт е издаден в изпълнение на тази цел и след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това.

Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Съдът правилно е очертал предмета на правния спор, разпределил е доказателствената тежест съобразно изискванията на чл. 170 АПК и чл. 154 ГПК и е дал конкретни указания на страните в този смисъл, проведени са четири открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на Областна администрация на О. В следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, в размер на 100 лева. Претенцията на процесуалния представител на Технически университет – Варна за разноски е неоснователна, тъй като пред настоящата инстанция не са представени доказателства за сторени такива.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/23.01.2019 г., постановено по административно дело № 995/2018 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Д. – 371“ ЕООД, ЕИК : 204014177, със седалище и адрес на управление гр. В., ж. к. „Младост“, бл. 130А, вх. 5, ет. 8, ап. 14, да заплати в полза на Областна администрация на О. В юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.