Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници", чрез юрк.. И, против решение № 5834 от 16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4170/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед на касатора № 3428 от 12.03.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение с Я.Е, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерност на наложеното дисциплинарно наказание, тъй като с установените в дисциплинарното производство действия и бездействия на държавния служител са нарушени посочените в заповедта норми на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител. Счита, че назначеният дисциплинарен съвет е обсъдил всички събрани в дисциплинарното производство материали, изискани от досъдебното производство, образувано против служителя. Същите са приобщени по реда на чл. 35 от АПК. От тях безспорно се установява привличането на Я.Е като обвиняем по досъдебно производство № 141/2015 г. на Специализираната прокуратура за престъпление по чл. 212а, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 319д, ал. 1, вр. с ал. 1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК). Твърди, че неправомерното поведение на държавния служител, което е станало публично достояние, е потвърдено от събраните доказателства. Намира, че са установени посочените в заповедта фактически и правни основания, като счита изводите на съда за противното за необосновани и противоречащи на материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Я.Е, чрез процесуалния си представител адвокат Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното съдебно решение Административен съд София - град е отменил заповед № 3428 от 12.03.2018 г., издадена от директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗДСл., на Я.Е е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "митнически инспектор" в М. Ю, Агенция „Митници“, с ранг IV младши.
За постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на разписаната в чл. 96 от ЗДСл процедура и спазено изискване за изслушване на държавния служител по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Преценил е, че са спазени и сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, но оспорената заповед на директора на Агенция "Митници" не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Ефтимов, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно уволнение съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият състав счита, че както специализираната операция и задържането, така и медийните публикации във връзка с тях, които ги правят обществено достояние, са факти настъпили извън волята на служителя. Взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда и повдигнатото обвинение не могат да заместят задължението на органа да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала. Изводът, направен от административно наказващия орган за нарушение на правила от Кодекса за етично поведение на държавните служители е основан само на предположение, че жалбоподателят е извършител на престъплението, за което е обвинен. Упражнената спрямо служителя държавна принуда и медийния отзвук не заместват обаче мотивите на органа, обосноваващи поведение в нарушение на морално-етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени, т. е. в тази част на акта липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение.
Първоинстанционният съд е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на преценка на релевантните юридически факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Обосновано е заключението на Административен съд София-град за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон.
В съответствие с доказателствата по делото е приетото в съдебното решение, че дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на държавния служител и съответно е наложено най-тежкото наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се основава на проведената специализирана акция, вследствие на която на Ефтимов е повдигнато обвинение и е наложена мярка за неотклонение. Дисциплинарнонаказващият орган е приел съпричастност на служителя в извършване на престъпление без наказателното производство, което е образувано срещу него, да е приключило с влязла в сила присъда. Както обосновано е приел и съдът, това е нарушение на презумпцията за невиновност, прогласена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Р. Б и в чл. 16 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС). До приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда визираните по-горе обстоятелства, както и широкият обществен отзвук вследствие на медийното им отразяване, не съставляват нарушение на правилата на Етичния кодекс и не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения.
Наред с това, безспорно е, че дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната, но в хода на настоящото дисциплинарно производство не е извършено самостоятелно разследване на поведението на служителя и в заповедта не са посочени конкретните фактически действия или бездействия, с които според дисциплинарнонаказващия орган той е нарушил цитираните в нея нормативни разпоредби и текстове от длъжностната характеристика. Надлежни доказателства в този смисъл не могат да бъдат данните, съдържащи се в документи, съставени от органите на МВР и прокуратурата във връзка с образуваното досъдебно производство по реда на НПК, по което Ефтимов е привлечен като обвиняем и срещу същия е образувано и дисциплинарното дело по реда на ЗДСл. За нуждите на дисциплинарното производство и до издаване на крайния акт, с който то приключва, следва да бъдат установени всички обстоятелства, послужили като фактически основания за налагане на конкретното дисциплинарно наказание. В тази връзка правилно съдът се е позовал на презумпцията за невиновност, която е изведена като правен принцип както във вътрешното, така и в международното законодателство. По аналогични съображения не може да се възприеме твърдението в касационната жалба, че общественият отзвук от проведената специализирана акция на прокуратурата и образуваното в тази връзка досъдебно производство срещу митническите служители, сред които и Ефтимов, уронва престижа на службата и на Агенция „Митници“. В хода на дисциплинарното дело не е установено поведение, което да бъде свързано с неизпълнение на конкретни служебни задължения или етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Анализът на относимите доказателства, съдържащи се в административната преписка и приобщени към делото, не установяват конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на служебни задължения или етичните правила за поведение.
Предвид гореизложеното, неясни и недоказани остават наведените в процесната заповед доводи, че като е участвал в корупционни прояви и е получавал облаги, които не му се следват, служителят виновно е нарушил служебните си задължения, с което е уронил престижа на митническата администрация и на държавната служба, както и е създал неувереност у органа, чиято дейност подпомага, че може да му се довери и да разчита на него. По аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК, към момента на издаване на заповедта не е могло да се направи несъмнен и обоснован извод за извършено от Ефтимов деяние в противоречие със закона и установените правила за обществено и лично поведение на служителите в държавната администрация, което да е довело до уронване престижа на държавната служба или да представлява несъвместима с неговите задължения и отговорности дейност, съгласно визираните като нарушени разпоредби на КПСДА.
С оглед гореизложеното касационната инстанция споделя решаващият извод на Административен съд София-град за незаконосъобразност на оспорената заповед на директора на Агенция "Митници". Не се установяват сочените в жалбата касационни основания, поради което съдебното решение като правилно следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата от 500 лева направени разноски пред настоящата инстанция, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, който размер е съобразен с минималния такъв, определен от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а възражението за прекомерност е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5834 от 16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4170/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 3428 от 12.03.2018 г., издадена от директора на Агенция "Митници" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение с Я.Е, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Я.Е сумата от 500 (петстотин) лева разноски по делото. Решението е окончателно.