Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Миграция“ в Министерството на вътрешните работи, гр. С., бул. „К. М. Л“ №48 срещу Решение №216 от 19.03.2019 г. на Административен съд, гр. Х., постановено по административно дело №211/2019 г.
С обжалваното решение съдът е отменил Заповед №5364з-1879 от 19.12.2018 г. на директора на Дирекция „Миграция“, с която на основание чл. 44, ал. 8, изречение 3 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) е продължено, считано от 04.01.2019 г., действието на принудителната административна мярка „принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци“, приложена на Г. Мохамад, до отпадане на обстоятелствата по ал. 6 и при изключенията на ал. 8 на чл. 44 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), но не повече от шест месеца. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – директорът на Дирекция „Миграция“ в Министерството на вътрешните работи, счита обжалваното решение за недопустимо, постановено в нарушение на правилата за местна подсъдност – отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Сочи, че въпреки направеното в срок възражение за местна подсъдност по чл. 134, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е разгледал делото и е постановил решение. Позовава се на чл. 133, ал. 2, т. 1 АПК и излага подробно доводи за невъзможността настаняването в специалния дом на незаконно пребиваващ в страната чужд гражданин да бъде приравнено на постоянен адрес по смисъла на чл. 93 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР). Незаконно пребиваващият чужд гражданин няма право да бъде вписан в регистъра на населението, поради което не притежава постоянен адрес на територията на страната. Компетентен да се произнесе по жалбата му, с оглед на чл. 133, ал. 1, изречение 2 АПК, е Административен съд, София град. До този извод счита, че се...