Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Е. Т. Д, от [населено място], против решение № 192 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 826/2017 г. по описа на Административен съд Враца, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и да и бъде издадено исканото удостоверение за наследници. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Ответникът по касационната жалба, Кмет на кметство Малорад, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Враца е образувано по жалба на Е. Т. Д, от [населено място], срещу писмен отказ на кмета на с. М., обективиран в писмо изх. № 1646 от 22.11.2017 г. за издаване на удостоверение за наследници на Ц. В. В, бивш жител на с. М.. Отказът се основава на това, че не е налице съставен акт за смърт като официален документ с доказателствена сила за отразените в него данни по смисъла на чл. 2, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР), както и че при извършените проверки в общинските архиви е установено, че липсват вписани каквито и да е данни за това лице, като такива не са въведени и в електронната Национална база данни "Население".

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че актът е издаден в изискуемата се писмена форма и съдържа реквизитите по. чл. 59, ал. 2 АПК. Приел e също, че при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, обуславящи неговата отмяна, тъй като административния орган е предприел всички дължими се действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е извършил необходимите справки за установяването им, при което са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е събрал в необходимия обем всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 34 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР) актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в закона ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.

Удостоверението за наследници не е акт за гражданско състояние по смисъла на посочената разпоредба, но се издава въз основа на такъв - акт за смърт, с който се удостоверява факта на смъртта на наследодателя. След проверка на данните в регистъра на населението административният орган издава удостоверение за наследници, за което е необходимо наличие на съставен акт за смърт на починалото лице и то да е подлежало към момента на смъртта си на вписване в регистъра на населението – чл. 10 ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.12.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗГР: „Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението”, а съгласно ал. 3 на същия текст: „Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.”.

Следователно, са налице два вида регистри по ЗГР: 1. - по гражданско състояние, в който се вписват юридически събития – раждане, брак, смърт и 2. - на населението, в който се вписват всички останали данни за лицето, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Родството на лицето, като съвкупност от права и задължения, е правоотношение на едно физическо лице с роднините по права и съребрена линия, и подлежи на отразяване в регистъра на населението.

Установено е по делото, че обжалваният пред съда отказ e извършен след извършени многократни проверки в актовите книги за смърт, съхранявани в К. М и в О. Б, съдържащи вписвания за посочените от жалбоподателката периоди, както и в семейните регистри на общината, НБД „Население“ и локална база данни „Население“, като не са открити данни за лицето Ц. В. В.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Именно по искане на касационната жалбоподателка, в производството пред първоинстанционния съд е назначена и приета като неоспорена от страните експертиза, от която се установява, че след извършена проверка от вещото лице в О. Б, където се съхраняват актовете за смърт, за периода от 1938 г. до 1942 г., както и през 1948 г. няма издаден акт за смърт на лицето Велковски, а. искане за извършване на проверка и за други години не е правено пред съда.

Обоснован и в съответствие с приложимия закон е изводът на първоинстанционния съд, че в случая длъжностното лице не може да изпълни задължението си по заявеното искане от Донова, след като не са налице данни в регистрите на администрацията, на които следва да се основе исканото удостоверение. Налице са предпоставките по чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, като е постановен мотивиран отказ.

Обосновано административния съд е посочил, че липсващите данни следва да бъдат установени от районния съд по реда на чл. 542 и сл. ГПК в охранително производство. Административният орган няма правна възможност да установява нови факти и обстоятелства, а само проверява наличните данни в информационните масиви. Установяването на факти по гражданско състояние на лица, за които факти не са съставени актове в определените срокове и те не са вписани в регистрите на населението, не е от компетентността на административния орган. Установяването на тези обстоятелства е от компетентността на гражданските съдилища съгл. чл. 546 ГПК.

Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 826/2017 г. по описа на Административен съд Враца. Решението не подлежи на обжалване.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Е.Д, от [населено място], против решение № 192 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 826/2017 г. по описа на Административен съд Враца, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и да и бъде издадено исканото удостоверение за наследници. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Ответникът по касационната жалба, Кмет на кметство Малорад, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Враца е образувано по жалба на Е.Д, от [населено място], срещу писмен отказ на кмета на [населено място], обективиран в писмо изх. № 1646 от 22.11.2017 г. за издаване на удостоверение за наследници на Ц.В, бивш жител на [населено място]. Отказът се основава на това, че не е налице съставен акт за смърт като официален документ с доказателствена сила за отразените в него данни по смисъла на чл. 2, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР), както и че при извършените проверки в общинските архиви е установено, че липсват вписани каквито и да е данни за това лице, като такива не са въведени и в електронната Национална база данни "Население".

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че актът е издаден в изискуемата се писмена форма и съдържа реквизитите по. чл. 59, ал. 2 АПК. Приел e също, че при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, обуславящи неговата отмяна, тъй като административния орган е предприел всички дължими се действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е извършил необходимите справки за установяването им, при което са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е събрал в необходимия обем всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 34 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР) актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в закона ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.

Удостоверението за наследници не е акт за гражданско състояние по смисъла на посочената разпоредба, но се издава въз основа на такъв - акт за смърт, с който се удостоверява факта на смъртта на наследодателя. След проверка на данните в регистъра на населението административният орган издава удостоверение за наследници, за което е необходимо наличие на съставен акт за смърт на починалото лице и то да е подлежало към момента на смъртта си на вписване в регистъра на населението – чл. 10 ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.12.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗГР: „Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението”, а съгласно ал. 3 на същия текст: „Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.”.

Следователно, са налице два вида регистри по ЗГР: 1. - по гражданско състояние, в който се вписват юридически събития – раждане, брак, смърт и 2. - на населението, в който се вписват всички останали данни за лицето, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Родството на лицето, като съвкупност от права и задължения, е правоотношение на едно физическо лице с роднините по права и съребрена линия, и подлежи на отразяване в регистъра на населението.

Установено е по делото, че обжалваният пред съда отказ e извършен след извършени многократни проверки в актовите книги за смърт, съхранявани в К. М и в О. Б, съдържащи вписвания за посочените от жалбоподателката периоди, както и в семейните регистри на общината, НБД „Население“ и локална база данни „Население“, като не са открити данни за лицето Ц.В.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Именно по искане на касационната жалбоподателка, в производството пред първоинстанционния съд е назначена и приета като неоспорена от страните експертиза, от която се установява, че след извършена проверка от вещото лице в О. Б, където се съхраняват актовете за смърт, за периода от 1938 г. до 1942 г., както и през 1948 г. няма издаден акт за смърт на лицето Велковски, а. искане за извършване на проверка и за други години не е правено пред съда.

Обоснован и в съответствие с приложимия закон е изводът на първоинстанционния съд, че в случая длъжностното лице не може да изпълни задължението си по заявеното искане от Донова, след като не са налице данни в регистрите на администрацията, на които следва да се основе исканото удостоверение. Налице са предпоставките по чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, като е постановен мотивиран отказ.

Обосновано административния съд е посочил, че липсващите данни следва да бъдат установени от районния съд по реда на чл. 542 и сл. ГПК в охранително производство. Административният орган няма правна възможност да установява нови факти и обстоятелства, а само проверява наличните данни в информационните масиви. Установяването на факти по гражданско състояние на лица, за които факти не са съставени актове в определените срокове и те не са вписани в регистрите на населението, не е от компетентността на административния орган. Установяването на тези обстоятелства е от компетентността на гражданските съдилища съгл. чл. 546 ГПК.

Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 826/2017 г. по описа на Административен съд Враца.

Решението не подлежи на обжалване.