Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ и на К.Р против решение № 2135/07.11.2018 г., постановено по адм. д. № 909/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което ГДИН е осъдена да заплати на К.Р обезщетение в размер на 1200 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие неизпълнение на задълженията на администрацията на затвора за препланиране на изпълнението на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, вр. чл. 129 от ППЗИНЗС за периода 01.06.2009 г.—18.04.2017 г., ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. до окончателното плащане на сумата, а в останалата част до претендирания размер от 7 500 лева, както и по отношение на искането за обезщетение за периодите от 27.06.2007 г. —31.05.2009 г. и от 19.04.2017 г. до 23.02.2018 г. исковете са отхвърлени.

К. Г дирекция „Изпълнение на наказанията“ обжалва решението в осъдителната му част с твърдения за необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че действията на администрацията при изпълнение на наказанието доживотен затвор на К.Р са в съответствие с нормативната уредба, а фактическият състав на чл. 284 ЗИНЗС не е изпълнен. Възразява срещу размера на определеното обезщетение, поради несъобразяване на съда с чл. 52 ЗЗД. По подробни съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част.

Касаторът К.Р твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита, че след като съдът е установил бездействие на затворническата администрация по задълженията за изпълнение на присъдата, неправилно е определил размер на обезщетението. Изтъква, че е поставен в режим на продължителна изолация, без надежда за промяна, че не му е осигурена работа, културни и спортни мероприятия, квалификация и обучение. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и пълно присъждане на поисканото обезщетение.

Всеки...