Образувано е по касационна жалба на „Медицински център Хипоталамус“ ООД,подадена чрез пълномощника адвокат Ж.Д против решение № 256 от 07.02.2019 г. по адм. д. № 2488/2016 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против Писмена покана изх.№ 16-2318/05.12.2014г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив.
В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените доводи се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – директора на РЗОК - Пловдив, чрез юрисконсулт М.А в писмен отговор оспорва касационната жалба и поддържа като правилно решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на „Медицински център Хипоталамус“ ООД против Писмена покана с изх. 16-2318/05.12.2014 г на директора на РЗОК – Пловдив за възстановяване на суми в размер на 18 328, 80 лв., получени без правно основание от дружеството за трето тримесечие на 2013 г., като е отменил писмената покана в частта за сумата от 190, 68 лв. Съдът е приел, че е налице превишаване на регулативните стандарти от страна на здравното заведение за третото тримесечие на 2013 г. Решението е правилно.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че делото е напълно разяснено от фактическа страна. В подробно изложените мотиви първоинстанционният съд обосновано е обсъдил фактите и обстоятелствата, с оглед тяхната релевантност към материалноправните норми, които са приложени правилно. Тези мотиви се споделят от касационната инстанция, поради което тяхното съдържание не следва да се възпроизвежда отново. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Оплакването на касатора, че предметът на проверката не обхваща изпълнението на допълнителните споразумения от 2013 г., тъй като не са изрично разпоредени със заповед № РД-13-1726/20.08.2014 г. на директора на РЗОК - Пловдив, е неоснователен. В цитираната заповед, в частта й вид и обхват на проверката изрично е записано: „финансова, по сигнал от отдел „Здравноосигурителен бюджет“ към РЗОК - Пловдив (докладна записка вх. № 93-00-154/13 от 03.01.2014 г.), извънпланова“. Видно от съдържанието на констативен протокол от 21.08.2014 г., финансовите инспектори са упражнили контролната дейност именно в пределите на цитирания сигнал. Казаното се потвърждава и от съдържанието на протокола за неоснователно получени суми от същата дата.
Неоснователни са и оплакванията, че съдът е нарушил материалния закон, като не е съобразил, че щетата за бюджета на НЗОК поради превишение на регулативните стандарти в рамките на тримесечие може да се преценява само на годишна база. Определените с индивидуалните протоколи стойности "параметри" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ има характера на прогнозна финансова рамка. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените стойности обезпечава финансовият ред в сферата на здравното осигуряване. С оглед на това в индивидуалните договори, сключени между НЗОК, респ. РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, са установени правила и рамки, в които изпълнителите на медицинска помощ могат да назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК, което означава, че излизането извън тези рамки е за сметка на изпълнителите на медицинска дейност, защото надвишава обема на медицинските дейности, които другата страна по договора - НЗОК е приела да финансира. Възложените параметри задължават изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност за всяко тримесечие поотделно. Тези стойности са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет на НЗОК за 2013 година.
От правна страна, в чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В същия смисъл е клаузата по чл. 45, ал. 1 от договора, според която изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК/ заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране, както и ал. 2, според която контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. Неотносими се явяват наведените доводи, че има установен резерв, тъй като преразпределянето на същия става по специален ред и е предмет на отделно производство.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото.
Съобразно изхода на спора направеното искане от процесуалния представител на РЗОК - Пловдив за заплащането на юрисконсултско възнаграждение, за касационната инстанция, е основателно. Касаторът следва да бъде осъдена да заплати сумата от 100, 00/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, като се отчете обема на представителството.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 256 от 07.02.2019 г. по адм. д. № 2488/2016 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Медицински център Хипоталамус“ ООД, ЕИК 200331536, седалище и адрес на управление гр. П., ул.“Васил ѝихчиев“ № 56, да заплати в полза на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив сумата от 100, 00/сто/ лева разноски за касационната инстанция. Решението е не подлежи на обжалване.