Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности"- Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 27/07.06.2019 г. по адм. д. № 51/2019г. на Административен съд /АС/ –Русе, с което е отменена негова Заповед № 299-ФК/28.12.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС - запечатване на търговски обект – магазин за мъжки и дамски обувки, домашни чехли, чанти и аксесоари, находящ се в гр. Р., бул. „Г. С“ № 31, стопанисван от „Стоп енд шоп“ ЕООД, гр. Р. и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че изводите на съда не се подкрепят от събраните свидетелски показания, тъй като във посочения фискален бон не фигурира сумата от 2.50 лв. Намира, че липсата на разлика между касовата и фактическата наличност не доказва издаването на фискална бележка, а е само индиция, че сумата от дадена продажба може да бъде заделена другаде. По същество претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба – „Стоп енд шоп“ ЕООД, гр. Р., чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

На 20.12.2018 г. е извършена проверка в магазин за мъжки и дамски обувки, домашни чехли, чанти и аксесоари, находящ се в гр. Р., бул. „Г. С“ № 31, стопанисван от „Стоп енд шоп“ ЕООД. При извършена контролна покупка от орган по приходите на 1 бр. връзка за обувки и 1 чифт стелки за обувки на стойност 2.50 лв., заплатена в брой, дружеството не е издало фискална касова бележка от наличното в магазина фискално устройство. За констатациите при проверката е съставен протокол сер. АА № 0305868/20.12.2018 г., като на 28.12.2018 г. с оспорената заповед е наложена ПАМ на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Преценено е, че дружеството не е спазило изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство и е допуснало нарушение на чл. 25, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт.

Съгласно отразеното в графа „забележки“ от горепосочения протокол за осъществена проверка, часовникът на фискалното устройство се разминава с астрономическото време с 24 минути. Въз основа на представения протокол за ремонт на ЕКАПФ съдът е приел, че отклонението на часовника на фискалното устройство е 30 минути напред спрямо астрономическото време.

В хода на съдебното производство са събрани показанията на свидетелите П.Г и С.С/ брат на управителя на провереното дружество/, които са кредитирани от съда като непротиворечиви и подкрепящи се от останалите относими доказателства. Свидетелите са разяснили, че между служителката на НАП, извършила контролната покупка, и друг клиент на магазина – възрастна жена възникнал спор поради пререждане на образувалата се на касата опашка. След като заплатила избраната от нея стока служителката на НАП излязла от обекта, при което операторът на фискалния апарат погрешно включил заплатената от служителката сума в сметката на възрастната жена. Последната забелязала начислената сума в повече и възразила, като заплатила само цената на получената от нея стока.

Първоинстанционният съд е съобразил още, че от представения към преписката опис на касовата наличност е видно, че към момента на проверката същата възлиза на 140.50 лв., а съгласно изведения от фискалното устройство дневен отчет на регистрирани продажби, те възлизат общо на 140.48 лв.

При тази фактическа установеност решаващият състав е приел, че съответствието между регистрираните от фискалното устройство продажби и фактическата наличност на парични средства сочи, че всяка една покупка, извършена пред деня, включително и спорната, е била отразена чрез фискалното устройство. Приел е, че сумата по контролната покупка е включена във фискален бон с № 2283 от 20.12.2018г., с посочен час на издаване 12:54ч. Вземайки предвид избързването на часовника на фискалното устройство с 30 минути, съдът е приел, че действителното астрономично време на издаването на този бон е 12:24ч., което е 4 минути след контролната покупка. Преценил е, че независимо от допуснатата от оператора грешка, то определящо е вмененото на дружеството нарушение за неиздаване на фискална касова бележка, за което е наложена ПАМ. Тъй като фискална бележка е издадена, а начинът на извършване на сторно операциите при допусната операторска грешка не е посочен като фактическо основание на оспорения акт, то съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е изследвал релевантните за спора факти и е формирал необосновани правни изводи. Решаващият състав правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и подробно е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност. Отчитайки материалната доказателствена сила на протокола за извършена проверка по чл. 50, ал. 1 от ДОПК, решаващият състав обосновано е приел, че дружеството е провело насрещно и пълно доказване, насочено към оборване на отразената в него фактическа констатация за неиздаване на фискална касова бележка от наличното в магазина фискално устройство при извършената контролна покупка.

При установеното съответствие между представения дневен финансов отчет от работещото в обекта фискално устройство и описът на касовата наличност правилно съдът е приел, че всяка една покупка, извършена през деня е била отразена чрез фискалното устройство. Този извод не се опровергава от сочената от касатора възможност това съответствие да е индиция, че част от получените суми са съхранявани другаде. Доказателства в тази насока липсват, с оглед на което обосновано решаващият състав е преценил, че вмененото на дружеството нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 не е извършено. Тъй като именно неспазването на реда за издаване на съответен документ за продажба е посочено като фактическо основание, обуславящо налагането на процесната ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б“а“ ЗДДС, то законосъобразен е изводът, че след като не е осъществено посоченото нарушение, то оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Като е отменил същата, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/07.06.2019г. по адм. д. № 51/2019 г. по описа на Административен съд – Русе.

ОСЪЖДА НАП да заплати на „С. Е. Ш“ ЕООД, гр. Р. сумата от 400 лв. /четиристотин лв./, представляваща разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.