Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 5319 от 28.08.2017 г., постановено по адм. дело № 4243/2015 г. от Административен съд София-град, с което съдът, в производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е осъдил Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ (ГДИН) да заплати на В.И сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди от лоши битови и хигиенни условия и храна в [населено място затвор] за периода от 04.05.2012 г. до 05.05.2015 г., както и направените по делото разноски. В останалата част, за разликата до 171 180 лева, искът е отхвърлен, като неоснователен.

Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието чрез процесуалния представител юрк. Л.Н, в която се релевират доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение в осъдителната част.

Втората касационна жалба е подадена от В.И, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в [населено място затвор], срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 1 500 лева до претендирания размер от 171 180 лева. Излагат се доводи, че решението е несправедливо и се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество, като се уважи иска изцяло.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. По същество...