Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по три касационни жалби подадени съответно от: 1. началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район (РДНСК-ЮИР), чрез юрк.. М като процесуален представител; 2. Главният архитект на община С. З; 3. И.Г против решение № 28 от 28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 347/2017 г. по описа на Административен съд – С. З. В жалбите се излагат доводи за неправилност на решението и се иска неговата отмяна.
Ответникът – „Мототехника и автосервизи отм. а Загора“ АД в писмени отговори излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на разноски за водене на делото пред касационната инстанция.
Ответните страни – „Аугуста 2006“ ООД, „Еврострой инженеринг“ ЕООД и „Адос“ ЕООД не изразяват становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страни, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледани по същество са неоснователни.
С обжалваното решение са отменени заповед № ДК-10-ЮИР-34 от 15.06.2017 г. на началника на РДНСК-ЮИР и разрешение за строеж № 19-219 /11.04.2017 г. на главния архитект на община С. З за строеж: „Апартамент“ - преустройство на офис 27 на пети етаж в апартамент със застроена площ /ЗП/ и разгърната застроена площ 106.80 кв. м находящ се в УПИ ІІ-мототехника, кв. 403а по плана на гр. [населено място] и представляващ ПИ с идентификатор 68850.518.454 по КККР, с административен адрес [адрес], с възложител И.Г, ведно със съгласувания и одобрен инвестиционен проект към него.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадено издадена от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон: чл. 40, ал. 1 от ЗУТ.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. От доказателствата по делото и от заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи става ясно, че в проекта за промяна на предназначението на офис №27 в жилище не е предвидено складово помещение.
При тези данни, изводът на административния съд за незаконосъобразност на заповедта на началника РДНСК-ЮИР и разрешението на главния архитект на община С. З е правилен. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ е императивна и нейното нарушаване влече незаконосъобразност на оспорения административен акт и разрешението за строеж. Обосновано административният съд е приел, че посочените в проекта гардероб в двете спални и шкаф в кухнята не изпълнява законовото изискване за складово помещение и правилно е отменил заповедта на началника на РДНСК-ЮИР, както и процесното разрешение за строеж.
Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.
При този изход на делото искането на ответника „Мототехника и автосервизи отм. а Загора“ АД за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателно. Касаторите следва да му заплатят претендираното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съгласно представения договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 347/2017 г. по описа на Административен съд – С. З.
ОСЪЖДА Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, главният архитект на община С. З и И.Г да заплатят на „Мототехника и автосервизи отм. а Загора“ АД направените разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Решението е окончателно.