Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Началника на М. П, сега преобразувана в ТД"Т”ООД допълнително задължение по ЕАД №15BG003100Н0023624 от 10.11.2015 г. в размер общо на 1 652, 29 лева, от които 1 376, 91 лв. мито и 275, 38 лв. ДДС, ведно със законните лихви, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с изложените в решението указания по прилагане и тълкуване на закона.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи на съда относно допуснато съществено нарушение на административната процедура, като се твърди, че в случая е била извършена последваща проверка на митническата декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а не последващ контрол по реда на чл. 84а и следващите от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ). Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на „С”ООД код по TARIC 2008 19 19 80 за стока № 1 „печена леблебия” по ЕАД №15BG003100Н0023624 от 10.11.2015 г. е променен и стоката е класирана в код по TARIC 2005 99 80 99, за което са установени допълнителни публични задължения за мито и ДДС, посочени в акта, ведно с лихви.
За да отмени процесното решение, съдът е развил мотиви за това, че при издаването му, митническият орган е извършил последващ контрол на декларирането при условията на чл. 84а от ЗМ, който не е осъществен при спазване правилата на чл. 84в ЗМ, тъй като липсва заповед за възлагане, както и на чл. 84л ЗМ, тъй като проверката е приключила с писмен доклад, който не съдържа всички изискуеми се реквизити. Въпреки констатирания от него порок в процедурата, съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт, след което е приел, че е издаден от компетентен орган и в съответствие с материалния закон. Установено е в случая и не се спори по този факт, че стоката, предмет на деклариране е „печена леблебия”, която представлява обработен чрез технологията „печене” нахут, поради което при преценка на описанието на номенклатурата, съдът е потвърдил извода на митническия орган, че този вид стока следва да се класира в позиция 20059980 от Комбинираната номенклатура. В съдебното решение са развити подробни мотиви относно тарифния код на стоката, които напълно се споделят от настоящия състав.
Не се споделят от касационната инстанция изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд относно процедурните нарушения при издаване на акта. От събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че процесното решение е издадено след извършена последваща /повторна/ проверка на декларацията на вносителя по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а именно проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. В хода на производството не са възлагани експертизи, не е извършвана проверка и изследване на самата стока, не са извършвани проверки на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответната стока. В случая, с издаване на обжалваното решение е възникнало задължение за допълнително заплащане на публични задължения, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по Комбинираната номенклатура.
С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида контрол на декларирането - последваща проверка на декларацията и същински последващ контрол. Тази правна уредба е възприета и в ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) – чл. 84 до чл. 84а ЗМ, като двата режима са възприети от българското законодателство и са доразвити в посочените разпоредби. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, разписана в чл. 84а и следващите от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ), изискваща издаване на нарочна заповед за възлагане на контрола, уведомяване на субекта по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При последващата проверка на декларацията митническите органи не са длъжни да спазват точно разписана процедура и са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице.
В разглеждания случай, с оглед съдържанието на документите по преписката и извършените от контролните органи действия, се налага изводът за това, че се касае за последваща проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора - в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/00 г., т. 21. При контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Така в Решение от 22.11.2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, е прието, че няма пречка последващата промяна в тарифното класиране на стоките да се извършва въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически стоките, като е достатъчно чрез събраните при проверката доказателства да бъдат установените обективните характеристики на стоката.
Процесната последващата проверка на подадената декларация е извършена от административния орган законосъобразно, като неоснователни са доводите на дружеството-вносител за нарушено право на защита. Законният представител на дружеството е бил уведомен за предприетата проверка и за констатациите от нея, като му е предоставен 30-дневен срок за становище. Проверяваният субект е имал възможност да изрази своите възражения и доводи, както и да ангажира доказателства и в хода на съдебното производство пред Административен съд – Пловдив.
Предвид горните съображения, които сочат на отсъствие на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, решението с което е отменен административния акт на това самостоятелно основание, е неправилно.
В обжалваното съдебно решение първоинстанционния съд е изложил мотиви по съществото на спора, с извод за законосъобразна корекция на митническия код на внесената стока, като мотивите в тази част от решението се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Тарифното класиране на внасяните от ЕС стоки се урежда с Комбинираната номенклатура на ЕС, която се основава на Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките /ХС/. Към датата на осъществяване на вноса, е действаща редакцията, произтичаща от Регламент за изпълнение /ЕС/ №1101/2014 на Комисията от 16 октомври 2014 година за изменение на приложение I към Регламент /ЕИО/ №2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Съгласно правило 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система и забележка 1а и 3 от Глава 20 на КН, следва да се класира в позиция 2005 като преработен или консервиран продукт от Глава 7, по метод, различен от изброените в забележка 1а на Глава 20 от КН. Към датата на деклариране тарифното класиране на стоката "печена леблебия" е с код по ТАРИК 2005 99 80 99, който не съответства на декларирания от касатора код по ТАРИК 2008 19 19 80. Стоката представлява обработен чрез технологията печене нахут. В глава 7 от КН са класирани зеленчуци, растения, корени и грудки, годни за консумация, като нахутът изрично е посочен като попадащ в позиция 0713 20 00. Със забележка 3 от глава 20 е отбелязано, че позиции № 2001, 2004 и 2005 включват според случая само продуктите от глава 7, преработени или консервирани по методи, различни от тези, които са упоменати в забележка 1а от същата глава. В тази забележка е посочено, че в глава 20 не се включват зеленчуците и плодовете, преработени или консервирани по методи, посочени в глави 7, 8 и 11, а именно: охлаждане, сушене, варене във вода или на пара, замразяване, с добавка на захар или подсладители, временно консервиране (посредством серен диоксид или във вода – солена, сулфурирана или с прибавка на други вещества, но негодни за директна консумация), нарязване на парчета или резени, агломериране под форма на гранули, раздробяване на зърната до „брашна”, „грис” или „прахове”. От изброените методи на преработка и консервиране е видно, че термичната обработка „печене” не е включена сред тях, поради което съдът правилно е приел, че този метод е различен от упоменатите в забележка 1а, посочени в глави 7, 8 и 11 от КН. С оглед възприетата правна регламентация, законосъобразен е изводът, че леблебията като изрично посочен в глава 7 продукт - печен нахут, преработен по метод, различен от тези по забележка 1а, следва да се класира в позиция 2005, съответно за него да бъде определен код по КН 2005 99 80 и код по ТАРИК 2005 99 80 99, вместо декларираният от дружеството. С решението на митническия орган е определен правилния код на стоката, предмет на ЕАД съобразно декларираните данни за вида и характеристиките й.
Така изложеното налага отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „С”ООД против Решение № № 14/04.01.2018 г. на Началника на М. П.
В този смисъл, по идентичен спор между същите страни е постановено решение №11769/04.10.2018 г. по адм. д. №7899/2018 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, както е и установената практика по аналогични казуси с постановени решения от Върховния административен съд, второ отделение, по: адм. д. №698/2018г., адм. д. №699/2018 г. и адм. д. №1802/2018 г.
При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер по 200 лева, за всяка инстанция, или общо 400 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, приложими по препращащата разпоредба на чл. 144 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1883/29.08.2018 г., постановено по административно дело № 565/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С”ООД, ЕИК115639154, със седалище и адрес на управление гр. А., ул. „К”ООД, ЕИК115639154, със седалище и адрес на управление гр. А., ул. „Клокотница” №50, да заплати в полза на Териториална дирекция "Тракийска" към Агенция "Митници" юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева. Решението е окончателно.