Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.В от [населено място] против Решение № 2095 от 29.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12327/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, които съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважи оспорването против административния акт.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град (ТП на НОИ – София град) в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С Решение № 2095 от 29.03.2018 г. постановено по адм. дело № 12327/2017 г., административният съд е отхвърлил жалбата на А.В против Решение № 2153 – 21 - 250/09.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение негова жалба против Разпореждане № [номер]/65 от 22.08.2017 г., издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване (ПО), с което е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради трудова злополука и професионална болест.

Съдът е приел за установено...