Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив (Д”СП” - Пловдив) против Решение № 626 от 19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3161/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което страната моли за отмяна на съдебния акт, както и да се отхвърли оспорването срещу заповедта.

Ответникът – З. Асан от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е заповед №ЗСП/Д-РВ/6638/27.09.2017 г. на директор Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД04-0909 от 30.10.2017 г. на директор Регионална дирекция за социално подпомагане - Пловдив, с която на З. Асан е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2017 - 2018 година. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е уважил жалбата на лицето, като е приел, че отказът за отпускане на целева помощ е незаконосъобразен, защото заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалния закон. Решението е правилно.

Неоснователни са касационните доводи на жалбоподателя за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ЗСП) социалните помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебна заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства. Спорните материални правоотношения по повод заявеното искане от лицето, се регулират с Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (само „Наредбата”), издадена от министъра на труда и социалната политика. В конкретната хипотеза съдът правилно е приел за основателно оспорването от З. Асан на процесната заповед, излагайки подробни мотиви за наличието на положителните предпоставки, които обосновават прилагането на чл. 2, ал. 1 от Наредбата и съответно уважаване на заявление - декларация № ЗСП/Д - РВ/6638/14.09.2017 г. за целева помощ за отопление.

Правилно и в съответствие с установените по делото относими факти, съдът е формирал извод, че не е налице несъответствие между декларираните от лицето обстоятелства и установеното в производството по чл. 27 от Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане (ППЗСП). Констатациите на компетентните длъжностни лица са изградени на база лични възприятия на уредите за отопление на Асан, но извън отоплителния сезон, който на осн. §2 от ДР на Наредбата се определя между периода 01 ноември до 31 март. Фактическите установявания на служителите на Д"СП" - Пловдив се опровергават от приетите по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – техническата експертиза, които вярно отразяват състоянието на инсталираните печки и комини в жилището на З. Асан. В правомощията на директора на Дирекция „Социално подпомагане” или на упълномощено от него длъжностно лице е да издаде заповед със съответното съдържание. Органът по чл. 4, ал. 4 от Наредбата преди издаване на административния акт е задължен да мотивира своите правни изводи, след преценка на доказателствата по преписката. В конкретната хипотеза директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 АПК и не е изяснил релевантните факти и обстоятелства, свързани с преценката му за наличие на фактическия състав, при който на лицето следва да се отпусне целевата помощ за отопление. След като конкретните спорни обстоятелства не са били установени от касационния жалбоподател, то последният е достигнал до погрешен извод, че на лицето не се следва исканата помощ за отопление.

По така изложените съображения и като е уважил жалбата срещу издадената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 626 от 19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3161/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.